Йордан Пеев

РОЖДЕСТВО

         „… Ангели мои, спите ли?
          Господ виси на кръста
          не пред човеци.
          Пред зрители.”
                     Мая Дългъчева

Под ъгъл в ъгъла
стърча наклонено,
тъй както в китките
стърчат пироните
на онзи, който е
до днес надеждата
и с чийто погледи
във нас се вглеждаме.
А Той в небесното
виси разпънато
и гони бясното.
И пръска тъмното,
което тихичко,
съвсем по дяволски,
сиреч по нашенски,
ни ръфа тялото.
И по гръбнака ни
пролазват трепети,
и тръпнат лактите
в страх за ръцете си.
И от високото
си опрощение
ни праща ангели
като знамения.
Това по смисъл е
мехлем за мислите
и е мастилото
от свети листи,
в които мъдрото
е част от мъртвото
и част от живото,
и повторимото.
А ние в своята
злина залостени
ковем пироните.
И стържат в костите
с ръжда от спомена
как там, край яслата,
роди се Господа…
И в нас се разпна…

21.12.2015

ЕСЕННО КАФЕНЕ

Кафенето е влак с обли маси наместо купета
и на всяка седи по една неотминала обич,
за която поръчвам и плащам със стари монети,
дето идват ми ресто от нови и трудни любови.
И присядам до тях, и в очите им втренчено гледам
да открия причини защо са тук още и чакат,
а отвън вятърът се търкаля навъсен и леден,
и облизва мъгливо с дъха си задъхан стъклата.
Този влак не отива за никъде, нито се връща,
но катери деня ми… И спира над моето пладне.
И когато спирачката в някой ден дръпна намръщен,
една бяла сърна пред вратата ми мъртва ще падне…

27.12.2015

СНЯГ

Ах, навсякъде сняг, всепрощаващо бял
за лъча, който в мене трепери,
че оттам, откъдето без теб съм вървял
този сняг е предателски черен.
И вървя разпилян като вихър в нощта
през полетата снежни и бели.
Всяка стъпка е кладенец с празна душа,
в който падам, без да се намеря.
И навявам се в пряспата с пухкава гръд,
под която мишлета се гушат.
И затоплени в нея страхливо мълчат,
и на совата писъка слушат.
Трупа бяло спасение мекият сняг
като пяна от кипнало мляко,
сякаш някой извития, звезден капак
от гърнето небесно е махнал.
И накрая, когато снегът се стопи,
и земята погълне плътта му,
ще избликне кръвта на милиарди треви
под звъна на кокича камбана …

05.01.2016