ЮЛИ
ЮЛИ
… В окапалите залези на дюлите
очите ти са спомени за юли,
където топлите бедра на дюните
под пясъчни воали са се скрили…
Където петъците са невчесани
и по хлапашки от любов пияни,
а мислите, в черупките на кестени,
търкалят се бодливи и одрани.
Където вятърът по плажа гони се
с дъха на тишина и ранни есени,
и се люлее безразсъдно в клоните
сред птиците, за да им слуша песните.
И чувствам хладните пети на спомена
в нагорещени пясъци как стъпват,
как с къси панталони късни спомени
хвърчилото от облаци там дърпат.
В такова лято с тебе се намерихме…
И бриза слиза с разкопчана риза
да спре стрелките бързащи на времето…
Вземи си дюля!… И в стиха ми влизай,
където да сме влюбено изгубени
отново… И отново да е юли,
че без любов - дърво съм изкорубено,
което е останало без сили…
11.11.2014
