Йордан Пеев

В есента, преди късната зима
на житейските ни календари,
една жар птица пътя ни мина
и отново в прегръдка събра ни.

Октомврийския усет за чудо
в нас запали любовните свещи.
Аз не помня защо те изгубих,
нито зная защо пак те срещнах.

Боже мой, с колко евтино вино
преживяхме най-скъпите нощи!
Ето виж, още не е изстинал
онзи див копнеж в мене за още!

Ето чуй, как в нас плахо пристъпва
бледа сянка на минала пролет
и след стъпките й как възкръсват
стари чувства с куража на нови!

И отново сме страст и надежда,
и преплетени, влюбени пръсти.
Виж, от тънката, синкава прежда
на небето изплетох ти пръстен!

Моя обич и нова, и стара,
пий с мен пак от щастливото вино
затова, дето с теб ни остава
и за всичко, което отмина!