Йордан Пеев

***
За онзи кръст, изписан с детски пръсти
в пръстта пропита с кръв от ятагана.
За планината с облаците гъсти,
за вярата и хубавата Яна.
За скалните очи, с които Господ
отгоре гледа, сякаш че не вижда
как в нас стърчи бесило на Апостол
и как безръка е на Йово ризата.
За Перущица и Батак, за знаме
извезано с иглата на княгиня,
за устните извикали: „Въстание!”
и онзи топ с черешовото име.
За схлупените, но високи църкви,
в които всеки коленичил влиза.
За паметта на хилядите мъртви
останали по-живи и от живите.
За чановете онемели с болката
на майките почернени и тъжни,
и онзи връх безсмъртен на Околчица,
на който да се възкачиш си длъжен…
За всичко туй, което е България
и за което не достигат думи,
във себе си свещица ще запаля,
додето в пламъка й се изгубя…

ВЕРТИКАЛНО УСКОРЕНИЕ

             на художника Валентин Дончевски

Цъфти водата в грохота на водопада.
Дъга като конец разпръснатите капки сбира
в трицветна огърлица.
Огъва се от наниза им и вместо подкова пада
в клокочещото гърло на всемира.
И всяка капка е око на птица.

По камъните плъзга се животът
и с пяна на уста водата се отдалечава
от бездната, в която скочи.
Съблича кожата си от стъкло след скока
и нея вместо себе си оставя
към дъното вечно да сочи.

И аз не зная, нито пък разбирам
защо обратно облаците в извора я връщат,
където с меко чело пак да кърти
пръстта новородено… Единствено водата не умира
и този свят е вечната й къща,
че в него само твърдото е смъртно!

А аз съм шепа вкоравена глина
и точно за това ще си замина
в последната картина …

08.01.2016

ЪГЪЛ С ЧЕТИРИ СТРАНИ

Мъжът помежду две жени стои
и пепелни ръце към тях протяга,
опитващ се докрай да устои
на огъня, от който не избяга.
А те в солена, сребърна печал
по овъглената му гръд се стичат,
че той е като дънер изгорял
за третата, която друг обича…

17.01.2016