ОТЕЧЕСТВО

Йордан Пеев

ОТЕЧЕСТВО

Отечество - каква свещена дума
събрала в себе си любов и болка,
изписана с изстреляни куршуми
по верните му и безсмъртни полкове.
Изплакана от майки и вдовици,
обесвана, изгаряна, но жива,
като възкръснала от пепел птица,
от чийто полет страшното загива.
Отечество - каква невръстна дума
с къдрици на дете и първи стъпки,
и спомени сред прашните албуми,
в които от любов сърцето тръпне.
Отечество - каква велика дума,
граничеща със себе си във всичко,
дори под чужда пръст да се изгубя,
ще бъда с теб… И пак ще те обичам…

04.03.2016


***
Оттатък хълма зрее тишина
сред макови поляни.
По стръмния му склон пълзи душа
да мине… И остане.
Ще стигне скоро тънкия му ръб
и в миг ще го прехвърли
отвъд скалистия му зъб,
и мрачно гърло.
А после с другите души,
зад хълма ще се слее,
додето Милостивия реши
отново да живее.
И тя без чувство за вина
назад ще се завърне
от зрялата си тишина.
И пак ще тръгне
да качва онзи стръмен склон
към макови пространства,
че там си има вечен дом,
а тук е кратко бягство.

04.03.2016