Йордан Пеев

Край нас накацаха сто бели гарвана
и посред тях един е сам и черен,
треперещ тихо, както зъзне вярата,
когато избледнява и изчезва.
Очите му в очите ни се гмуркаха
подобно гърбовете на делфини
и сякаш с тях душите ни разпитваха
дали не искат с него да заминат.
И вместо да крещим, гласа си глътнахме,
и дробовете си издухме с викове,
които като семе в нас покълнаха,
а след това през кожата поникнаха.
И целите се облепихме с крясъци,
а тялото ни се стопи в безследното.
И като златното сърце на пясъка
се пръснахме един към друг протегнати.
Наоколо кръжаха бели гарвани,
а срещу нас един е сляп и черен,
изгубен както е безпътна вярата,
когато няма в кой да се намери …

29.10.2015

Опатия /Хърватска/