Йордан Пеев

С кои очи да те погледна, МАЙКО,
дали с на Самуиловите войни,
които с поглед драскат тъмнината
и ме събуждат слепи да ги помня?!

С кои ръце да те прегърна, МАЙКО,
дали с на Йово кървавите длани,
които сгърчени покрай дръвника
опитват още женска чест да бранят?!

Коя глава на скута ти да сложа,
дали на тоз разплакал и конете,
когато в онзи кладенец, под ножа,
след нея като жар водата свети?!

С кой шал да стопля плещите ти, МАЙКО,
дали с въже от гарвани тъкано
и вой на псе, и февруарски вятър,
за Дякона до днес без гроб и камък?!

С чия сълза да те изплача, МАЙКО,
една - едничка само ми остана,
с която в спомена за Караджата
издъхва Ботев сам над Милин камък?!

Затуй прости ми всяка изнемога,
тъй както само МАЙКАТА прощава
и щом се спра очи в очи със Бога
ще моля,
МАЙКО,
да не те забравя!