Йордан Пеев

КАЛЕЙДОСКОП

1

Аз пътищата прави
за другите оставих…
За себе си избирах
най-кривите пътеки,
които лъкатушеха
над хора и жарави,
над бездни и понятия,
и подивели хребети.
Вървях…
А имах чувството,
че се отдалечавам
от този свят и времето
и по - навътре в камъка,
и по-дълбоко в лавата,
в която се стопявах,
разтваряйки сърцето си
в ядрото на планетата.
И разпилян сред тъмното
за кратко си припомнях
смеха на ветровете
и на вълните шепота.
Над мен кръжаха мигове
с криле на сини гарвани,
с очи на бели китове.
И сребърните писъци
на закъснели влакове
през мене преминаваха
в завинаги изгубено,
и влюбено небе.
А думите, опразнени
от взиране и чакане,
сновяха като паяци
в ъглите на душата ми,
оплели дълги мрежи
от мъртва тишина.
И в тях откривах скелети
на всичките си братя,
които са римували
любов със самота.

2

Питам се: коя година сме
и в кое хилядолетие?
Дали след или преди Христа?
Времето отмерва само живите.
Мъртвите и неродените
са от двете му страни.
Питам се… Не отговарям.
Нека вместо мен да отговорят
тези, дето чоплят с нокти себе си
и от люспите си раждат викове!
Питам ги - и те мълчат,
свили погледа си между чашите.
Питам ги:
- Защо мълчите?
Най-пияният ми отговаря:
-Туй, което питаш - ти го знаеш,
ала като смъртен се надяваш
отговора ни да бъде друг…
И от чашата си ми прелива
глътка скръб.

Няма повече да питам,
за да се забравя…

3

А беше слънце покрай мен
и дивни
дървета като стражи ме ограждаха
надянали зелените си гривни
на едноръката си
жажда,
Надеждата - невидимата кост,
която по гръбнака ми минаваше
и ме държа изправен,
бе първият ми и… последен гост,
който в листа наместо мен остава.

4

Тук всеки ъгъл ми напомня
на туй,
което другаде пропуснах.
И като дим над гаснещ огън
се вдигам тъмен и се пръскам
над себе си и над нещата,
които губех, без да имам.
И яхнал рамене на вятър
опитвам там да се завърна,
където утрото се буди
и тишината е лечима
от суета и от заблуди…

5

И като лъч през мен ще минат
онези пламенни, но тъжни думи:
Лъжа е този живот, сине,
под чийто камък ще се изгубим.

17.06.2016

***

8-годишно момиченце бе извадено
живо след 17 часа престой под развалините след земетресението
в Италия на 24 август 2016 г., което срути
изцяло няколко града сред които и град Аматриче.

Едно момиче в Аматриче
след страшен земетръсен ад
проби с глава като кокиче
останките на рухнал град.
И засияха в миг лицата
на оцелелите мъже,
с които цяла нощ земята
люля се като на въже.
Тъгата е неравновесна
в печалния си земетръс
и със сълзите им отвесно
попи сред камъни и пръст.
Понесоха я като влъхви
с треперещите си ръце
и облекчено си отдъхна
в небето майчино сърце…

25.08.2016 г.