Литературен свят

Николай Хайтов

Николай Александров Хайтов, български писател, класик на националната литература, е роден на 15.09. 1919 г. в село Яврово, Пловдивско в бедно селско семейство. Завършва прогимназия в Яврово, работи като чирак, келнер и др. в Пловдив, завършва гимназия в Асеновград (1938) и Лесотехническия университет в София (1943). Служи като войник в Пловдив (1944-1946), работи като лесничей на различни места и като инженер-лесовъд в Родопите и Рила (1946-1954). Печата от 1954 г. Първата си книга „Съперници” издава през 1957 г. Член на СБП (1959). Редактор във в. „Народна култура” и в сп. „Наша Родина” (1957), главен редактор на сп. „Родопи” (от 1966 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (1993-1999). Академик (1997). Депутат в VII ВНС. Книги: „Съперници” (1957), „През вековете” (1958), „Село Яворово, Асеновградско” (1958), „Искрици от огнището” (1959), „Разбулена Родопа” (1960), „Писма от пущинаците” (1960), „Хайдути” (1960), „Старите у дома” (1962), „Смолян” (1962), „Жени-хайдутки” (1962), „Матей Преображенски - Миткалото” (1964), „Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965), „Родопски властелини” (1965), „Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съавторство със Сл. Дичев), „Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965), „Румяна войвода” (1965), „Диви разкази” (1967), „Ламята” (1970), „Родопските комити разказват” (1972), „Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974), „Бодливата роза. Есета” (1975), „Перуански записки” (1975), „Магьосникът от Брезе” (1979), „Хвъркатото корито” (1979), „Вълшебното огледало” (1981), „За творчеството” (1982), „Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985), „Да възседнеш глиган” (1985), „Гробът на Левски” (1987), „Истини в сянка” (1987), „Светогорски записки” (1987), „Африкански записки” (1988), „Дневник. Книга първа. 1954-1962″ (1988), „Избрани произведения” в три тома (1989), „Дневник. Книга втора. 1963-1966″ (1990), „Дневници” (1993), „Гробът на Васил Левски” (2002), „Троянските коне в България” (посмъртно, 2002), „През сито и решето” (автобиография, 2003), „Бележки по тефтерчето на Васил Левски” (посмъртно, 2007). В драматургията се изявява с пиесите „По земята” (1963), „Заключена пролет” (1963), „Хайдути” (1965), триптихът „Кучета”, „Лодка в гората” и „Пътеки” (1966), „Празникът” (1984). Сценарист на 11 филма и телевизионни постановки: „Козият рог” (1972), „Семейство Калинкови” ( 1968), „Кучета” (1969), „Краят на песента” (1970), „Дърво без корен” (1974), „Мъжки времена” (1977), „Ламята” (1974), „Черешова градина” (1979), „Орисия” (1983) и др., както и на телевизионната поредица „Капитан Петко войвода” (1981). Автор на 800 статии и рецензии. Носител на Димитровска награда за проза (1969), на литературната награда „Йордан Йовков” (1995), на Вазовата награда за литература (1997), както и на орден „Стара планина” (2000). Умира на 82 години от левкемия на 30.06. 2002 г. в София. Произведенията му са преведени на 23 езика.

Публикации:

Публицистика:

ЗВЕЗДНИТЕ МИГОВЕ НА ИВАН МАТЕЕВ/ брой 52 юни 2013

ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „БЪЛГАРИАДА”/ брой 64 юли 2014

Интервю с Николай Хайтов::

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ: “ТРАДИЦИЯТА Е БРОНЯ”/ автор: Диана Димих/ брой 19 април 2010

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ: „ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ НА ЧОВЕКА”/ автор: Татяна Любенова/ брой 32 септември 2011

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ: „ЛИТЕРАТУРАТА НЕ СЕ СЪЧИНЯВА, ТЯ СЕ ИЗЖИВЯВА”/ автор: Красимира Василева/ брой 39 април 2012

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ: „БОРБАТА СЕГА Е ЗА НАШИТЕ ДУШИ, ЗА НАШЕТО СЪЗНАНИЕ”/ автор: Лияна Фероли/ брой 42 юли 2012

ДВА РАЗГОВОРА С НИКОЛАЙ ХАЙТОВ/ автор: Ангел Тонов/ брой 98 септември 2017

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ: „ТЪРКАЛЯМЕ КАМЪКА ПО НАНАГОРНИЩЕТО”/ автор: Марко Марков/ брой 118 юни 2019

ЗА МАНДРАТА В ПЛАНИНАТА И В… ЖИВОТА/ автор: Марин Кадиев / брой 159 юни 2023