Генадий Велчев

17 юни – 15 юли 2002 г

БЪЛГАРСКИ ПЕЙЗАЖ

Непресъхващ.
Непресъхващо писмо.
Моя орис.
Моят здравец.
Моят орех.
Моята смърт
и мойта сила.
Завъртял съм
колелото ти,
Родино.

И ПОСЛЕ

Народа ми съборен.
Народа ми достоен.
Народа ми,
от който
съм камък
и природа.
И после
чак съм
слово.

ДВАМАТА

Дай му
на човека хляб.
Дай и на човека
вяра и поне
един другар.
Да си разделят
на двама
хляба.

НА КОЛЕНЕ

На колене.
На колене
да се помолим,
да издържим,
и след това
нагоре.
Мъжете в моята
страна така
на колене се
молят.

ТЪЖНА ПРОЛЕТ

Прогреса,
социалният
прогрес,
за който
вече никой
не говори
навярно се е
хвърлил
през прозореца,
лети нанякъде
надолу,
без даже
да ни каже сбогом.

ЦЯЛ ДЕН

Цял ден
днес като
птица ходя,
отдолу
гледам небосвода.

БРАТСКА СТРАНА

Химикалът
е във
джоба ми,
като малък
апарат
за дишане,
като сърце
за мене
построено.
Аз без тях
съм нещо
недовършено,
недовършено
стихотворение.

ВСИЧКИ ПОСОКИ

Идвам от Юг.
Идвам от Север.
Идвам от всички
посоки
към себе
си.

ТАКА

Кога
ще живееш,
попитах
мига.
А той се
усмихна:
живея
така.

АЗ СЪНУВАМ

Тихо, казвам,
тихо идвай,
ден,
да ме събудиш.
Аз сънувам като
пеперуда.
Ще ме загубиш,
ако искаш
да ме
видиш.

МАСА

Писателят на
думите разчита,
с тях влиза
в небесата.
Ръцете му
привидно са на масата.
Аз още уча се,
изглежда, на безстрашие.

СТРАНАТА НА ЦВЕТЯТА

          Сбогом на Николай Хайтов

Тук лекарствата са скъпи.
Погребенията също.
Евтино цветята се
продават.
Те са младите.
След нас остават.

БОРБА

С мълчания.
С мълчания се боря.
И те се борят.
С мълчанието на народа.

ГРОЗДОБЕР

Колко много – “да”
в страната ми,
какво голямо –“не”
накрая.
В тунелите вървят
насрещни влакове.
Историята
се повтаря.
Има много в нас народ
за мачкане.
Скачат
лудите винари.

ДОВЕДЕН БРАТ

Странно
ще се чувствам,
ако надживея
в мен
поета.
Ако той
изчезне
и остана аз –
като доведен
негов брат.