интервю на Марин Кадиев с писателя Николай Хайтов

- Другарю Хайтов, Вие знаете - има ерудирани учители, с голяма култура и богати познания по своята специалност, но преподават с безразличие в клас - те просто не обичат да работят с „живата” материя, наречена човек. Възможно ли е според Вас учител, който не обича учениците си, да бъде добър учител?

- Добър преподавател - да, но добър учител е трудно да бъде, ако не обича децата. Не мисля, че има нормални хора, които да не обичат децата. Става въпрос за това, да се отнасяме с разбиране към техните детинщини и да не се дразним от тях. Колкото повече обичаме децата, толкоз по-малко се дразним от тях.

Лошото е, че когато приемат в полувисшите и висшите училища бъдещи учители, няма как да се проверява дали те ще обичат децата, или само ще ги търпят. А учениците безпогрешно чувствуват отношението на учителя, а неговите качества се преливат и у тях.

Благороден ли е той (имам предвид благородството в мисленето и в чувствата), това по някакъв невидим начин преминава и у тях. Затова едно от най-важните качества на учителя е да има благородни чувства и мисли, да е с широко сърце, богата душа, да обича децата…

Това не са празни приказки. Тези качества на учителя се преливат у учениците даже без преподаване, защото за детето учителят е образец.

- Каква цел според Вас има литературата като учебен предмет?

- Да не забравяме, че с литературата ние гоним една основна цел: да пробуждаме в детската душа благородни пориви и чувства, да съдействуваме за естетическо и морално развитие на детето, и то не по рационален, а по емоционален път, чрез целенасочено (нека това се разбере) емоционално въздействие. Като прекарваме истините не през главата (през ума), а през сърцето!

- Какъв трябва да бъде анализът в урока по литература?

- Анализ е нужен, но какъв? За какво ще питаме, т.е. какви анализи ще правим? Съществува един опасен уклон анализите да бъдат строго научни: с цел да извлечем от литературната творба възможно най-голяма информация и най-разностранни изводи.

А според мен трябва да усилват емоционалното въздействие на литературното произведение - не да превръщат литературата в своеобразен източник на информация.

Има си специални предмети за подобна информация. Литературата е предназначена да възпитава чувствата, а това е невъзможно, ако не вълнува. Анализите трябва да бъдат съобразени с това.

- Как виждате отношенията между ученици и учители?

- За предпочитане е отношенията да са добри. Учениците да уважават учителите, а учителят да не гледа отвисоко на учениците. Според мен учителят не бива да бъде зависим от учениците, за да бъде свободен в своите оценки. Свободен и справедлив. Не е ли справедлив, той загубва уважението на учениците, а това за него е катастрофа.

- Какво е Вашето мнение относно намирането на желаната професия от младите хора?

- Всеки човек, всеки нормален човек обикновено проявява дарба или поне влечение към някаква работа. Поне склонност, която отговаря на неговите интереси, на неговата вътрешна нагласа.

Идеалното е всеки да работи онова, за което е роден, т.е. за което има влечение. Тогава и работата е сладка, и полза има от нея за обществото. Когато човек работи онова, което не му е по сърце, той се измъчва, а и работата не му спори.

Той мъчи работата и работата мъчи него. Ето защо попадането на желаната професия е важно нещо. За съжаление при сегашния начин на приемане в университетите и институтите мнозинството се записват там, където могат, а не където им се иска и за където имат влечение.

И става едно разминаване, „ела, че ми трябваш!”. Голям личен и държавен въпрос е да се избегне разминаването.

- Какъв бихте искали да станете, ако трябва отново да избирате?

- Сега, ако трябва да следвам, бих записал история. Имам влечение към историята, което не мога да си обясня. Силно ме вълнува миналото и ми е любопитно. Любопитно ми е, защото историята отразява и характера, и съдбата на един народ.

Особено характера. Ако искате да знаете кои сте, какви сте като българи, четете историята. При всичките празноти в нея (без празноти не е възможно да мине нито една история) тя все пак ни дава най-много и най-ценни знания за човека като духовна същност.

На мене ми е идвало наум например да напиша хумористична история на България, но за това се иска време, не зная дали ще ми стигне времето. Историците са били някога писатели, а писателите - историци, защо и в наше време един писател да не си изпробва перото в историята?

- Живеем във време на динамично развитие на научно-техническата революция. Какво мислите за машините и техниката?

- Каквото и да мисля - машините са си машини. Без тях никой вече не може да мине. Съвременното производство и на продукти, и на предмети е, с малки изключения, машинно производство. Ако сега машините спрат, човечеството ще загине от глад, сетне от студ, а след това от скука. Но трябва да се прави разлика между машини и машини.

Защото има машини за убиване и те са може би най-съвършените! Тези машини се изправят срещу човека и го заплашват най-жестоко, те го подтискат, угнетяват, и унищожават.

Освен това има полезна техника, но несъвършена, която разваля природата около нас, замърсява реките и водите, почвите, прави небето черно и вкарва в дробовете ни сажди.

Тази несъвършена техника уж помага на човека, но колкото му помага, толкова го и съсипва.

Вижте колко автомобили се навъдиха. Отделно като ги вземеш, все полезни са тези автомобилчета, но като си помислиш, че те задръстиха градовете и изтеглиха кислорода от въздуха - вече се замисляш с тази пък техника какво да правим. Да я обичаме ли, или да я мразим? Да я приемаме или да я отхвърлим?

- А за писателството какво мислите?

- Мисля, че това не е професия. Няма такава професия. Трябва човек да си има някаква професия и да е работил в нея, преди да стане писател, защото тя може най-добре да те свърже с живота. Без тази предварителна връзка писателството е празна работа. Бъдещият писател трябва да „узрее” в една професия и тогава да има хаир от него на писателското поприще.

- Какво е Вашето хоби?

- Обичам да разглеждам стари снимки. Те са такива частици от живота и от времето, че от тях можеш да си правиш заключения за цялото време и целия живот. И преди всичко за целия човек, въпреки че виждаш на снимката един миг от живота му.

- Споделете нещо от Вашия живот, което да бъде полезно за всички!

- Човек истински се учи само от собствен опит, от собствените страдания. Ако можеше да се възприема чужда мъдрост без собствен опит, всички хора щяха да бъдат умни и непогрешими.

Аз лично не бих живял в света на непогрешимите даже ако бих имал възможност, защото там по всяка вероятност ще бъде скучно до смърт.

—————-

в. „Учителско дело”, 25 май 1983 г.