Анита Коларова

Убедена съм, че всеки от нас е прочел през живота си поне едно интервю с големия български писател Николай Хайтов, но събрани в една книга, тези 11 интервюта се четат на един дъх. В книгата има два автографа от Хайтов за интервюиращия Марин Кадиев. Първият гласи: „За удоволствието, че сме с моя верен приятел Марин Кадиев” 11.III/2002 и „На Марин - за неговото верно приятелство през годините! 20.VI/2002*. Следват подписите на Хайтов. Едрият спокоен почерк придава автентичност на изданието.

Известно е, че интервюто не е лесен жанр. Интервюиращият трябва солидно да е запознат, казано най-общо, с делото на интервюирания и интелектуално да е на неговото ниво, да задава интересни въпроси, без да се опитва да манипулира или насочва към желани отговори. И - желязно правило - да стои в сянка, дори когато иска да спори.

Подготвен солидно, запознат с българската и световната литература, известен на литературната общественост с това, че за 45 години е направил 8000 представяния на писатели на живо в цялата страна, факт, уникален сам по себе си, водещ от 2003 г. на хуманитарното литературно предаване по телевизия СКАТ „Не мога да мълча”, в предговора Кадиев признава, че е водил в продължение на 40 години многобройни разговори с автора на „Диви разкази”, но тук е подбрал най-интересните: „Тези Хайтови съждения имат изповеден характер и са неговото верую като творец и послания - завети как трябва да се живее пълноценно и да се служи смислено на род и родина”.

Интервютата са правени от 1977 до 2002 г. Същата година на 30 юни Николай Хайтов почина. Има и едно интервю, публикувано във в. „Антимовски хан” бр. 2, 2003 г. под заглавие „Щастието е да изпиташ удоволствие от работата си”.

Като печат в съзнанието на четящия остава от него апотеозът на труда, който срещаме и във всичките дадени интервюта на Хайтов. Останалите са озаглавени: „За мандрата в планината и… живота”, „Възпитанието е пример”, „Не бих живял в света на непогрешимите” /непубликуван до излизането на книгата разговор/, „Да изпиташ удоволствие от работата си”, „Да възпитава чувствата на хората”, „Може и в поражението човек да бъде герой”, „Силата идва от дълбокото убеждение”, „Нямам намерение да си губя времето със съмнителни цели - да отговарям на този или онзи дегенерат и пияч”, „Всички да си вържат гащите, както са го направили севлиевци” и особено актуалният днес разговор „Държавата се срутва като взривена сграда”. Те са поместени във вестниците „”Кооперативно село”, „Литературен фронт”, „Учителско дело”, „Денят”, „Отечествен глас”, „Росица” и алманах „Зорница”.

Хайтов е издържал изпита с отличен, той е гладиатор, водещ битка с родоотстъпничеството и липсата на идеали от край до край. Любим български писател, конфликтен понякога, но истински, казващ винаги това, което мисли.

Марин добре обмисля въпросите си, те са ясни и кратки, но насочени право в целта, за да предразположат към откровени отговори и в тях да се очертае личността, свързана без остатък със своето съвремие.

Когато е избран за председател на СБП, на въпроса „Друго по-конкретно какво мислите да направите?” той отговаря :”Трябва да се възстанови доброто име на Писателския съюз, защото има политика към дехуманизация на културата”.

Хайтов отговаря на въпроси за възпитанието, конфликта деца - родители ,творчеството, гроба на Левски, умишленото съсипване на България, българския език, Родопите и др.

Изказва болката си за съвременните учители, заети да пишат безполезни урочни планове, да нямат изоставащи в клас, нещо, което е пагубно за нацията ни. Той е категоричен, че:
- „Животът не е мандра, а работа /…/ Мъка е да намериш мястото си в живота!”
- „Голяма работа е даването.”
- „За да стане от глината стомна, тя трябва хубаво да се омачка. За да стане детето истински човек, то не трябва прекалено да се щади.”
- „Виждам семейството като свободен съюз между свободни хора.”
- „Няма такава професия писател!”
- „Голямата, вълнуващата идея по правило предизвиква и голямото вдъхновение.”
- „Съществува един опасен уклон анализите по литература да бъдат строго научни /…/ а според мен трябва да усилват емоционалното въздействие на литературното произведение”.

* 20 VI 2002 г. Последното интервю с Н. Хайтов/ Марин Кадиев - „Единадесет разговора с Николай Хайтов” Изд. „Фараго” 2009, първо издание