С писателя Николай Хайтов разговаря Ангел Тонов

Предварителен  разговор с Николай Хайтов

- Преди да започна да пиша, пия липов чай с лъжица мед за настройка.

Когато започвам да пише разказ, зная предварително края. Търся интересно начало, а след това запълвам това между началото и края.

Не обичам хората, които могат, но не обичат да работят. Те са половин човеци.

Трудът е белег на таланта.

15.ІІ.1984. Електротехникум. Горна Оряховица.

- Какво мислите за опасността техниката да унищожи човека?

- Човекът трябва да овладее техниката, а не тя да го влачи. Да се дозира съотношението техника - интелектуални знания. Хуманитарните науки правят националното чувство на човека, правят пълноценен човека и учения, стимулират способностите му да изобретява. Вселената е населена с красота и човекът трябва да я изживее, но за това трябва естетически да е подготвен. Плюскането е белег на низка естетическа култура. Плюскането и пиенето не са извор на непълноценни удоволствия.

- Как виждате разрешението на този въпрос?

- В едно хармонично образование и дозиране на хуманитарните и технически знания.

- Коя е пътеводната звезда в живота Ви?

- Питам се дали съм имал строго определена цел? Животът ми протече хаотично - образование до ІІІ клас на село. Започнах физическа работа в Пловдив. Три години смених няколко професии. Започнах да уча като частен ученик, за да се освободя от физическия труд. Завърших и станах лесничей. Работих 10 години и бях уволнен дисциплинарно. Прописах заради хляба. Нямал съм цел да стана писател. Сега имам цел - творчеството ми, това, което искам да напиша и да го напиша както мисля. Пазя честта и достойнството си, затова животът ми е бил вечна борба. Воювах, за да утвърдя достойнството си.

- Оказва ли влияние възрастта върху творчеството Ви?

- Възрастта влияе върху всичко. Творческите сили отслабват, работоспособността намалява.

- Борите се за чист български език. Как намирате думата „кеворкирам”?

- Че твърде добре изразява полуполицейския разпит на Кеворк.

- Вашият девиз?

- Всичко с мярка.

- Кой литературен герой обичате най-много?

Дон Кихот - най-човечният образ

- Помага ли Ви хуморът в живота?

- Помага ми да не драматизирам това около мене. Така се съхранявам като човек.

- Кое е първото Ви произведение?

- Очеркът „Предни постове на родината.” В сп. „Септември” кн.11. 1964, от А. Гуляшки.

- Какво мислите да пишете в бъдеще?

- Пиша за Левски. Ако завърша тази книга, ще напиша за пътуванията ми в чужбина. След това сборник разкази и есета. Имам събран материал.

- Любими автори?

- З. Стоянов, П. Р. Славейков, Чехов, Гогол, „Мъртви души” и „Чичовци”.

- Какво Ви харесва в българската младеж?

- Имат изискано чувство за правда. Не можеш да ги излъжеш.

- Любим автор в детството?

- Майн Рид.

- Любима песен?

- „Руфинка  е болна легнала”.

- Филмът „Капитан Петко войвода” променен ли е според Вашия замисъл?

- Филмът е заснет точно по моя сценарий. Филмът е след осма серия, когато се засилва драматизмът. Дотогава е приключенски. Авторът се сля с героя си.

- Обичате ли хората? От кой отбор сте?

- Обичам единствен спорт- туризма - ходенето пеша. Не съм ходил на мач. Не изпитвам удоволствие.  На мен ми е по-интересно това, което човек прави не с краката си, а с главата си.

- Какво се стремите да възпитате в децата си?

- Имам деца, но те се самовъзпитаваха. Съвременните родители сме заети и нямаме време за тях. Не умеем да вкореним трудови навици в нашите деца.

- Какво не харесвате в младежта?

- Липсата на трудово възпитание и навици.

- Завиждате ли понякога и защо?

- Не е човешко да не завиждам. Имането не стопля душата на завистника и това го мъчи. Гледам да не ме яде този червей.

18.ІІІ. 1984 г. Клуб на дейците на културата. Горна Оряховица.

- Кога за първи път почувствахте, че има какво да кажете на хората?

- Започнах да пиша не под напора, че имам какво да кажа. Започнах да пи ша, защото останах без работа. На 34 години бях уволнен и трябваше някак  да си изкарвам хляба.

- За технологията на творчеството при Вас?

- Технологията е да се научиш в определено време и на определено място всеки ден да работиш.Да имаш  всекидневни навици за писане, нагласа за писане. Да пиша само това, което искам да напиша, иначе не върви. Трябва искреност в творчеството.

- Имали ли сте разочарования?

- Кой човек може да каже, че няма разочарования.  Имал съм, най-лошо разочарование съм изпитвал, когато ме излъже приятел, на когото съм дал душата си.  Имам не много такива случаи - два-три. А и човек колко приятели има?

Писателят да не се откъсва от средата, в която се е родил и израсъл.  Децата губят удоволствието, че не четат книги и гледат телевизия.

- Вашето хоби?

- Събирам и гледам стари снимки  - там е характерът на човека, стремежът да се увековечи. Писателят да умее да купува дочута дума, образ, случка, мисъл, идея. За мен писането не е лесно.

- Какво Ви уморява най-много?

- Когато пиша повече от 6 часа на ден се уморявам. Уморявам се от заседанията в Съюза, където всичко се повтаря, от еднотипните съвещания, от скучните събрания. Скуката ме уморява.

- Неосъществената мечта в живота Ви?

- Това, което пиша, да се осъществи.

- Фактори, раждащи творчеството?

- Талант, култура, жизнен опит. Да познава мъките и радостите, скърбите и разочарованията, любовта и разлъката.