интервю на Марин Кадиев с писателя Николай Хайтов

- Другарю Хайтов, разкажете за Вашето семейство и за атмосферата, в която сте израснали?

- Израснах в селско семейство и то в балканско село, където нито нивите са ниви, нито поминъкът поминък. Спасява те само денонощното блъскане в земята, за да вържеш двата края. Борбата беше за хляба, не за повече!

Люта, денонощна борба с бедната почва, с градушките, сушите и кишите. С години пари събираш да си купиш муле, накрая вълци ще го изядат. При това положение грижата за децата в село стигаше дотам - да имат хляб. Не повече!

Децата бяха нещо като саморасляци - около своите родители по нивите, по балкана, подир воловете или козите - трудеха се и те, за да помогнат. И усещаха живота, немотията, цената на хляба и труда. Каляваха се.

Аз не правя апология на селската мизерия, но и лекия, лесния живот на днешните деца не бих дал за пример и подражание. За да стане от глината стомна, тя трябва хубаво да се омачка. За да стане от детето истински човек - то не трябва прекалено да се щади.

- Формираха ли определени добродетели родителите у Вас?

- Родителите ми нищо преднамерено не са направили, за да формират една или друга добродетел, но аз неусетно съм възприел техните привички, техния морал, тяхното светоусещане. Това преливане на духовни ценности става някак от само себе си, когато е налице здрава семейна и преди всичко здрава трудова среда.

- Какви са първите Ви спомени от училището и Вашите учители?

- На мене ми беше интересно в училището. От учителите си имам чудесни спомени: всеки по своему успяваше с нещо да „ровне” в душата ми, да събуди интереси и вълнения.

Всеки преподаваше по негов си начин, нямаше онова съвременно „ренде”, което подравнява урочните занимания по еднакъв, предварително нагласен „железен” план.

Даваше се възможност на учителите да проявяват себе си, дарбите си, своята фантазия. Нямаше онова безкрайно, безполезно писане на урочни планове, както бе доскоро в нашите училища, урочни планове, които вкарваха в един калъп всички учителски умения и възможности.

Моите учители изпитваха удоволствие от своята работа, много четяха, разискваха, спореха по време на почивките и аз често се зазяпвах в тези разпалени спорове между тях и все по нещо капваше, по някое зрънце и в моята човка.

Някои от тях и сега учителстват - оказаха се неуморни.

- Кой е според Вас решаващият фактор за изграждане духовния облик на подрастващите?

- Решаващ фактор за изграждане духовния облик на подрастващите е семейната среда.

- Вие твърдите, че възпитанието е пример. Ами ако детето не може да вземе за пример своите родители или своите учители, от кого трябва да се учи?

- Ако не може да вземе пример от своите родители, детето ще се учи от когото намери. От когото му се случи! И както му се случи. Изобщо, то ще се формира от средата, в която се намира.

- Има ли критерий, чрез който да се познава кой да става учител? На кандидат-студентските изпити се изявяват знания, но не и „чувство за човек”. Вашето мнение по този въпрос?

- Кандидат-студентските изпити (по начина, по който сега се осъществяват) не дават ни най-малко понятие за влечението на кандидата към учителската професия, по простата причина, че това влечение е чувство, а не познание. А влечението е според мен определящият фактор. Попадението, творческият огън.

Аз съм лесовъд, зная горе-долу как се избират дървета за каца, или за траверси, или за мандолина и пр., но педагозите ще кажат как да подбираме бъдещи учители. Това е в тяхната сфера.

- Как виждате бъдещото семейство?

- Виждам бъдещето семейство като свободен съюз между свободни хора.

- А бъдещото училище?

- Виждам бъдещето училище като място, където децата ще се учат преди всичко да мислят, да чувствуват.

- Сега не е ли така?

- Не е точно така. Сега нашето училище се грижи главно да натрупа в главите на учениците знания, безполезни в голямата си част, защото лавината на информацията е толкова бърза и мощна, че докато ученикът свърши гимназията или университета, голяма част от тези знания, с които сме му натъпкали главата, са вече остарели и ненужни. Само дето сме го изтощили.

сп. „Семейство и училище”, бр. 2 от 1979 г.