РОДОПСКИ ЧАНОВЕ
РОДОПСКИ ЧАНОВЕ
Пеят чановете по баира…
В тях гласът ли на Орфей вграден е
или той приглася с древна лира?
Пеят,
пеят чановете денем…
Привечер стадата преминават -
към къшлите водят ги овчари…
Гиздава,
Родопа заиграва -
със тревата, с боровете стари…
Има ли по-сладка горска песен,
шеметно Родопа залюляла?
Пеят -
в ранна пролет, в късна есен,
чановете дивни - до премала…
2000
СЕЛО
Запустяват
дворове и къщи
и заглъхва жива селска реч.
Все по-рядко хора се завръщат.
В слепите прозорци гасне лъч.
В прашните и полутъмни стаи
паяците мрежи си плетат.
Те не искат нищичко да знаят
в този глух и сляп, умиращ свят.
Всеки ден камбана бий печално.
Тлее догоряващата свещ.
Няма извор.
Няма и начало.
И къде,
и при кого да спреш?
ФЛЕЙТА
Вечерен здрач простира свойта дреха
над този град - притихнал и смълчан -
в полите на прастария Балкан
и зажадувал отдих, и утеха.
В прииждащата гъстота на мрака,
в настъпилия романтичен час,
самотна флейта някъде проплака,
а ехото й прозвуча във нас…
Навярно има своя скрита болка,
но няма никой да я утеши,
самотна - като пътната тополка -
във чийто листи вятърът шепти…
Ноктюрното й тъжно ме обсеби.
Сърцето ми със нега зарида…
Къде сте, нощи - лебедовобели?
Къде е пролетната резеда?
1988 г.
ЗАДНИТЕ ДВОРОВЕ
Не, не ги изкарваме на показ -
в смрад живеят задните дворове.
Те напомнят ямища дълбоки,
а в сметта бездомни котки ровят.
В тях дръвче и цвете рядко никнат
и от погледи остават скрити.
И остават скрити за очите -
задните дворове на душите…
1990
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
По картина на
Тодор Евтимов
В разкош царува тази зима,
облякла булчинската рокля.
И ту е зрима, ту незрима -
снегът душата ми затопля.
Реката дреме, в лед скована.
Замислени, мълчат върбите -
ту образ на брега, ту рана, -
от тъничка мъгла обвити.
Една картина се променя
сред дните заснежени, къси…
А тежкото небе над мене
защо отново вежди въси?
Дали то иска да затвори
лицето светло на пейзажа
и като спуснатите щори
последно сбогом да ми каже?
1990 г.
