Лияна Фероли

На 15 септември 2013 г. се навършат 94 години от рождението на Николай Хайтов. Неслучайно е роден на първия учебен ден и умира на последния /30 юни/, сякаш, за да трасира пътя на най-трудно придобиваното образование - духовно.

Роден е и на нечетно число и нечетна година, а починал на четна година, сякаш, за да ни напомни, че до постигането на хармонията се стига с много труд и неравновесия.

Същите, през които минаваме сега, но дано не за дълго или поне не и за нашите деца, тези, които тепърва ще преоткриват поуките на самобитния ни родопски творец. Като тази, че ако няма обич към родното и жертвеност в негово име, сме обречени на разпад и на изчезване.

Така, както се разпадат „зидовете” без спасителната хоросанена спойка на родолюбието, на обединителната национална идея. Без нашата спасителна „сламка” на сътвореното в духовната ни област в бурното световно „море” на културата.

При едно от гостуванията си в Кърджали преди доста години Хайтов каза, че не се уморявал да проявява дързостната си съпротива срещу отродяването и обезбългаряването ни, особено пък в рисковите за страната ни моменти, когато всички искат да я нацепят, за да не остане в нея нищо яко и здраво.

Когато се посяга дори върху душата, върху съзнанието, гордостта и самочувствието на българина.

Когато свободата се изражда в свободия, в демагогия. В едно тотално варваризиране. А на това изцяло консумативно общество могат да се противопоставят само хора като родопчаните, които обичат искрено и сърдечно родината си и са готови да жертват нещо от себе си за нея.

Затова едно от големите ми предимства, каза той, е това, че съм се родил именно в Родопите, именно в Балкана.

Дано по-често се връщаме към живота и към думите на стожера на българщината и пазителя на българската духовна „гора”.

И то не само на първия учебен ден, на рождения му ден. За да не рискуваме да не постигнем духовното абитуриенство по родолюбие.