СИЛАТА ИДВА ОТ ДЪЛБОКОТО УБЕЖДЕНИЕ

интервю на Марин Кадиев с писателя Николай Хайтов

- Другарю Хайтов, 70 години са „патриаршеска” възраст за един творец. С какви мисли и чувства посрещате тази ваша годишнина?

- Седемдесетте години не са още „патриаршеска” възраст. Библейските патриарси са живели по 170 години, а наши родни литературни патриарси - по 95 и 100: Е. Багряна, Д. Габе, акад. М. Арнаудов и други. Не мисля да е кой знае какво събитие достигането на 70 години, че да е необходимо човек да се замисля по-особено върху това. Ако е за замисляне - трябва да е на 35 години.

- Обикновено юбилеите са време за житейска и творческа равносметка. Вашите художествени постижения са известни, оценени и от критиката, и от народа. Какво не успяхте да осъществите още в живота си и с перото си?

- Всичко замислено, но ненаписано досега, остава неосъществено. Това са 3-4 книги, които са още в процес на „зреене”: книгата за живота на Левски, една книга с разкази. Това е работа за по-нататък, ако е живот и здраве.

- Вие сте изключително популярен писател. Търсят ви постоянно както за литературни диалози, така и за уреждане на битови въпроси. Пречи ли популярността, или ви радва?

- Популярността е своего рода признание, затова няма човек да не й се радва, а колкото до преченето, това се случва, когато започнеш да гледаш на своята известност прекалено сериозно. Що се отнася до обществените задължение, до които води понякога популярността - и това е в реда на нещата. Не е това, което може да попречи на един писател да си върши работата; няма защо да го драматизираме.

- През последното десетилетие водихте много полемики и дискусии по различни проблеми. Воювахте обикновено сам срещу цели „научни флотилии”. Интересно е откъде черпите толкова духовна сила и как оцелявате?

- При споровете, които съм водил и продължавам да водя, силата ми идва от дълбокото убеждение в каузата, която защищавам, все едно дали това се отнася за гроба на Левски, или за съдбата на родния език, или най-сетне до надвисналата върху нас екологична угроза.

А дали имам, или ще имам съюзници - това е второстепенен въпрос. Освен това аз вярвам, че писателят оцелява по-добре в битките, отколкото в блатото на самоуспокоението.

- При един минал разговор споделихте, че каквото човек направи до 70 години - това е. Поддържате ли още тези си съждения?

- Много примери има в литературата, които говорят, че писателят може да направи сериозни неща и след 70-те години. Едно е сигурно, че всеки трябва да опита, независимо от изгледите за успех.

- Съжалявате ли за нещо?

- Жаля единствено за похабеното време, което съм могъл да използвам за по-творчески труд. Похабеното време не се нито връща, нито наваксва. Може само да се съжалява, че в по-младата си възраст човек не обръща внимание на времето. Това е най-трагичната грешка, която прави току-речи всеки от нас. Изключенията се броят на пръсти.

- Живеем в динамично време - всеки ден настъпват неочаквани промени. Какво очаквате във времето на преустройството от себе си?

- Очаквам да остана верен на себе си.

——————

в. „Отечествен глас”, 15 септември 1989 г.