Христо Цанков-Дерижан

Христо Цанков-Дерижан, български белетрист, поет, критик, публицист, драматург, театрален деец, е роден на 24.03. ст. ст. 1888 г. в град Габрово. Основно и прогимназиално образование завършва в гр. Левски (тогава Караагач) и гр. Ямбол, а гимназиално – в Стара Загора, Пловдив и София. Учи философия и педагогика в Софийския университет, като едновременно сътрудничи на различни ежедневници. За първи път печата в сп. “Светлина” през 1903 г. Като гимназист в Пловдив редактира вестник “Ученишки труд” (1906), а като студент в София – хумористичния вестник “Порой” (1908). Развива се под въздействието на класическите руски писатели и на Иван Вазов. Работи като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, началник на отделение на труда при Министерството на търговията и труда (1932-1934), главен редактор на сп. “Семейство”, в. “Земя”. Редактира сп. “Театър и опера” (1922-1923). Член на СБП. Творческото му дело е многообразно и голямо по обем. Изявява се като редактор и публицист. Пише стихове, разкази, повести, романи, критика, редактира антологии и сборници, превежда стихове от японски поети – “Пеперуди. Японска лирика” (1919); “Песен за камбаната” от Фридрих Шилер (1924).  Произведения: “Смях и любов” (1907), “Самодивско изворче” (детска оперета в 3 картини, либрето, 1912), “С кръв и огън. 1912-1916″ (стихове, 1917), “Мои познайници. Маски и профили” (критически етюди, 1920), “Някъде далече” (стихове, 1926), “Път през планината” (разкази, 1926), “Дяволска броеница” (разкази, 1935), “Предтеча” (повест, 1935), “Малки разкази” (1937), “Светът в сонети” (стихове, 1938), “Аз бягам от една жена” (роман, 1940), “Карнавал. Притчи, параболи, мисли и фрагменти” (1943), “Певецът на селото Цанко Церковски” (1946), “Цирк-театър ”Нубийски лъв” (хумористичен роман за юноши, 1947). Редактор на антологията “Български поети” (1922). В поезията си следва Вазовата традиция, белетристичните му книги носят автобиографични елементи. Издава юбилейни сборници за Иван Вазов, Кирил Христов, Стефан С. Бобчев. Баща на театрала и кинорежисьора Вили Цанков. Умира на 23.05.1950 г. в София. През 2007 г. ИК “Захарий Стоянов” издава два тома с негови избрани произведения.


Публикации:


Поезия:

НАДВЕЧЕР В РОДИНАТА/ брой 18 март 2010

МОЛИТВА НА ВОЙНИЦИТЕ/ брой 21 юни 2010

ПО ГЕНИСАРЕТСКОТО ЕЗЕРО/ брой 49 март 2013

ЕСЕН В БЪДАЩЕ/ брой 53 юли 2013

ЕСЕН/ брой 101 декември 2017

СМИЛКА/ брой 102 януари 2018

МЕЖДУ УЛИЦИ СРУТЕНИ…/ брой 108 юли 2018


Проза:

ПРОЙДОХА/ брой 92 февруари 2017


Преводи:

Коста Петрович - НАД ПЛУГА/ брой 99 октомври 2017

Пол Фор - БЛЕСТИ МОРЕТО…/ брой 103 февруари 2018

Анна Ахматова - НАД ЛЮЛКАТА/ брой 103 февруари 2018

Стефан М. Лукович - РАЗЦЪФНА СЕ ПРАСКОВА…/ брой 106 май 2018

Максим Горки - ВАЛАШКА ЛЕГЕНДА/ брой 106 май 2018

Милош Перович - НЕГДЕ ЧУХ ТВОЙТО ИМЕ…/ брой 108 юли 2018

Йован Дучич - МОЯТА ПЕСЕН/ брой 109 септември 2018

Воислав Илич - ЗАТВОРНИК/ брой 109 септември 2018


Критика за Христо Цанков- Дерижан

„МАЛКИ РАЗКАЗИ” ОТ ХР. ЦАНКОВ-ДЕРИЖАН/ автор: Никола Агънски/ брой 109 септември 2018


За Христо Цанков-Дерижан:

ХРИСТО ЦАНКОВ-ДЕРИЖАН/ брой 109 септември 2018