КРАЛИ МАРКО
КРАЛИ МАРКО
Между ридовете голи
Вардар мътен се провира,
бий водите си, ромоли,
безпокоен и без мира.
Бърза той, за да отгони
тежък на сърце кошмар -
скръбно в пътя си ромони
Вардарът печален, стар.
А далече там се тули
стар зид - в здрача синкав там -
то са Марковите кули,
Марко е живеел там.
В тоя замък стар, поломен,
казват, се духа му рей;
с дивния за него спомен
целият народ живей.
Че там жив бил Марко още -
над руинна твърдина
той излизал в полунощи
върху златни стремена.
С копия и боздугани
там вразите си зове:
свойта татковина брани
той от хищни врагове.
——————————
сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 1, 1924
СТАРА ПЕСЕН
Млад юнак низ друма конче яха
къмто мила бащина си стряха.
Конче припка волно и лудее;
лудо-младо кръшна песен пее.
Песен волна, песен - буйна радост;
песен - пламък на безгрижна младост.
Ах, не бързай, стремена не свивай,
кръшна песен, лудо, не извивай:
родна стряха - родни изгориха,
стадо овце - болести затриха…
Твойте ниви - ниви неорани -
с кости само, с кърви са посяни!
Стар бащица - грижи го сломиха
и отколе в гроба го зариха!
Ти един със майчица горкана
зарад мъки на света остана!
Млад юнак низ друма конче яха
къмто мила бащина си стряха…
Стигна село, стигна той родина,
стигна, ала… в друма пак отмина!
——————————
сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 6, 1924
