ПРОЙДОХА
Из „Малки разкази”
Вървях из една от централните улици. Из едно от кафенетата излезе един мой стар познайник - опитен пройдоха - и тръгна с мене.
Недалече от улицата, пред една врата, отрупана с некролози, се трупа народ, а малкото дворче пред триетажния дом е претъпкано от народ.
- Кой ли е умрял? - питам аз. - Добър човек ще е бил - толкова много народ.
Пройдохата се доближи до един от некролозите.
Чете и казва:
- Добро наследство ще падне…
- Остави наследството, по дяволите… Кой е покойникът?
- Не виждаш ли: на беден отива ли толкова народ на погребение?
- Не за това питам. Ти чете некролога: кой е умрял?
- Богата вдовица, оставя единствен син…Всички тия са все доброжелатели - ще видиш как ще му разиграят парите…
Името на покойната пак не можах да науча. На моя спътник умът беше обзет само от една мисъл: голямото наследство.
- Някои добре ще разберат от тая смърт - каза той като на себе си и се отдели някъде.
След един час, като минавах покрай катедралата, видях, че се принася ковчег с мъртвец, за да се постави в катафалката.
Познах, че това беше погребението на починалата вдовица - около катафалката се мяркаха същите лица, които видях в малкото дворче на триетажния дом…
Между носачите на ковчега познах моя стар познайник пройдоха: с опечалено лице и с траур на ръката, той най-вече командваше, като носеха ковчега…
1936
