Владимир Русалиев

Това са десет разказа, взети направо от живота. От тъмните му и безутешни низини и от светлите му върхове. И от неговата долина на сълзите, дето има толкова разбити сърца, неволя и нищета.

И всичко е разказано непринудено, топло и вдъхновено. Няма никъде нито една поза. Героите са без маски и грим. И затова техните страдания и трагедии, техните малки радости и тежки скърби са много близки и познати.

Всеки от нас ги е живял. Носил ги е дълбоко в сърцето си и е вървял с тях по своите пътища, под слънцето и под луната, в дните и в нощите.

И тези разкази се четат с увлечение. Те са вик за правда и за човещина сред едно безчовечно и кърваво време.

Поет с нежно сърце и буден общественик, Дерижан е слязъл в дълбините на човешката душа и е видял великите противоречия и конфликти между отделните хора и класите.

И той открито застава на страната на безправните, тези, които се борят за парче хляб.

И написва своя дълбок социален разказ „разплата” със сюжет из живота на фабричните работници и после „Мечтателка”, една прекрасна новела, посветена на живота, любовта и смъртта на едно улично момиче.

И когато четете тази новела, която е писана сякаш под звуците на недовършената симфония на Шуберт или ноктюрните на Шопена, момичето на улицата започва да приема образа на мъченица и светица.

Такъв е Дерижан в някои от своите разкази, когато в други е безпощаден сатирик и безмилостно бичува неправдите и недъзите, които разяждат света.

Колко много чеховско има, например, в първия разказ на книгата, онадсловен „Тримата”! Този разказ е написан с рядко майсторство и затова в него има толкова много и смях, и мъка, или по-добре казано: смях през сълзи, който се носи и над другия разказ „Българи от старо време”.

А колко романтика, колко сънища и копнения има в „Лейла”, един разказ, изтръгнат между кипарисите на Босфора!

Десет разказа - десет различни свята, пълни с много мъка и с малко радости.

Аз бих желал тази хубава книга да бъде прочетена от повече хора.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 4, 9.10.1935 г.