Максим Горки

превод: Христо Цанков-Дерижан

В леса над реката живеяла фея,
в реката тя често играла;
еднажки сал тя в невнимане
в рибарската мрежа влезнала.
Изплашила тя вси рибари…
Но бил с тях и юношът Марко:
той хванал красивата фея,
целувал я страстно и жарко.
А тя като кръшна пък вейка
в ръцете му сал се въртяла.
Тя гледала Марка в очите
и тихо се някому смяла…
Тя милвала целий ден Марка
и само щом вечер настала,
изчезнала дивната фея
и Марку душа затъжила…
И дни ходи Марко и нощи
над Дунав в леса, все замаен,
и стенал: „Где дивната фея?”
Вълните се смели: „Не знаем.”…
„Вий лъжите!” - той им завикал -
сами вий играете с нея!”
И хвърлил се юноша глупав
да търси там своята фея…
Пак къпи се феята в Дунав
тъй, както преди е играла,
а Марка веч няма… Но все пак
за Марка е песен остала…
…………………………………..
А вий ще тук преживейте
тъй, червейте както живеят:
ни някой за вас ще разкаже,
ни песен за вас ще изпеят!

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 9, кн. 7, 1911 г.