ЗАТВОРНИК
превод: Христо Цанков-Дерижан
ЗАТВОРНИК
1.
Клетник, мен съдбата демон я разстрои,
в скръб преминах бързо младините мои.
Бавно аз в сърце си умирам и тлея,
смея ли се нявга - през сълзи се смея.
Аз съм като късния листец есенни:
вече ще да капне - а все се зелени…
2.
Смръзна ме живота с вихри си студени,
закопах край пътя надежди зелени.
Тръгнах сам в живота, сълзи що ми даде;
идваха надежди, бягаха назад…
Сетнята надежда още грей в сърце ми:
сетнята надежда гробът ще отнеме!
ПРОЛЕТ, ЛЯТО, ЕСЕН
Грей небето, пей долина сяйна,
всъде прелест, зрак, градина цветна,
през сърцето чезне струя тайна
- То е пролет дивна и приветна.
Обич, вярност, преданост без края,
сладък унес и диханье свято,
то на нашия живот е рая
- То е нашто драгоценно лято.
Мъки, скърби, горести, неволи,
сякаш лист, от бури си понесен,
тъжен дъжд по гроба ти ромоли.
- То е горка и тъжовна есен…
НЕЧЕТЕНА КНИГА
Тежка ли горест ме стигне
в пътя в живота ми беден,
вадя тогава прикътан
лист един ценен и бледен.
Гледам словата му мили:
бледни - тях времето трие, -
смисъла техен не може
времето само да скрие.
Прелест съдържат те своя -
злато, там ценност е скрита:
пазя аз таз книга моя,
никой да я не прочита.
Щом я пък някой прочете,
по-рано що я не знаял -
в смисъла техен разбира,
в смърт че отдавна й блуждаял…
***
Щом моя живот самотен
тъжно най-после изтлее,
брат ми над гроба ще дойде
горестни сълзи да лее.
Минат ли две-три години,
времето скръб ще отгони;
до-ще пак брат ми над гроба,
но няма сълзи да рони.
Брату в сърцето кат глъхне
спомен тъжовен, мъченье,
птиче ще дойде на гроба,
да пее песни над мене.
Щом пък и то си отиде,
както си всеки отива,
пътник минаващ ще каже:
тук някой човек почива…
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 4, 1909 г.
