НАЗДРАВИЦА
Писателю, поете, труженико -
ти вяра вдъхваш у народа млад:
със слово, с песента си ти извикваш
надежди светли сред живот нерад.
Дигни и пий - днес пълен е потира
от руен сок, стремително прелял, -
и после го разбий о свойта лира
със блясък в поглед разгорял!
Безсмислен, вял животът се протака,
като смеха на паднала жена;
глупец е, който края му дочака
и не даде му смисъл и цена.
Цикламата на твойта гръд угасва,
а погледа ти за любов жадней, -
вземи, налей отново пълна чаша
и буйна жар и младост в себе влей!
Писателю, поете, труженико -
дигни ти свойта пълна чаша днес:
и нека руйно вино в нея блика
за бъдеще на цял народ злочест!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, бр. 188, 2 април 1933 г.
