МИНИАТЮРИ
превод: Христо Цанков-Дерижан
СНЯГ ПАДА…
Сняг, бял сняг, тихо пада по пътя… Нима не е хубав тоя ден, моя млада съседко?
Ти гледаш през прозореца тоя снежен метеж. Замислено е твоето бледно и нежно лице.
Сняг, бял сняг, тихо пада между нас… Аз мисля само за тебе, млада девойко!
НОЩ В МОРЕТО
Полунощ. Всичко наоколо дреме… Дълбок сън спи морето. Звезда до звезда грее, и тихо, тихо плува ладията…
И пълен месец, като татарски хан, гледа замислен към нас; от неговата чалма се разлива по морската равнина мека, бледна светлина.
И лучите на светлите звезди ми се струват, като да са сребърни струни; невидим дух свири на тях своята дивна мелодия.
О, морска нощ - най-хубава нощ. Не мога се раздели с тебе…
О, позволи да те гледам и заспал - как бих могъл иначе да заспя?
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 4-5, 1910 г.
