ЕСЕН
ЕСЕН
Няма вече топло слънце,
няма вече ясен ден,
вред мъгли, и дъжд преръсва,
духа вятърът студен.
Мрат в ливадата тревици,
мрат градинските цветя,
покосени от сланата
капят жълтите листа…
Сбрани в орляк, бягат птици
там, в далечни крайнини.
Голи, шепнат с плач дървета,
глъхнат полски равнини…
А селякът в орни ниви
- пръска семе - жито сей:
робът черен на земята
пак да жъне се надей…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 7, 1905 г.
ЖЕРАВИ
Прехвръкват жерави на юг
и със плачевен крик прощават се, отлитат -
„Да носиме ли поздрав ний от тук?” -
като че с тоя вик те питат.
И волно жилави криле
за път далечен, през морета, те обтягат;
за юг ли пак им дожале,
та днес напускат ни и бягат?
А те летят, летят, летят,
нанизани на върволици…
И сякаш шепнат им: „На добър път, на добър път!”
гори, поляни и речици…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1934-1935 г.
ЕСЕН, ЕСЕН…
Тъй бързо лятото измина -
полята пожълтяха
и птичките сред хладовина
в орляци отлетяха.
Мъглите пъплят по полята
и паяжини оросяват;
заглъхват лесове, гората
и пътищата запустяват.
Във сълзи есента настъпи -
дъжд вредом превалява;
гората се във злато къпе,
в кръв слънцето изгрява.
Градините са развалени,
нивята преорават -
за пролет там засяват семе
и врани налетяват.
По пътя вече се разкаля,
кола скрибуца и минава;
цял ден в мъгли се Слънчо валя
и зима се задава.
Кога ще дойде пролет чудна,
цветя в полята да разсява -
и чучулига ранобудна
със песен изгрев да вестява?
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1936-1937 г.
ЖЕРАВИ
На бора още тъмни са листата
и сняг по планини белей,
но веч разпуква се земята -
тук-там се теменужка смей.
И, хвърлена в небето огърлица,
се ято жерави люлей -
като трептяща черна броеница
от юг се по лазура рей.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1936-1937 г.
ЕСЕН
Стърчат дървета оголели
и слънцето не грей;
в полята, вече почернели,
мъглата се пилей.
В гората глухо. Вятър вее
из пусти долини;
в небе се ято птици рее
към южните страни.
Тъга навред царува властно -
все дъжд и кал, и пустота…
Прехвъркат врани всекичасно -
и капят жълтите листа…
——————————
сп. „Венец”, кн. 2, 1942-1943 г.
ЛЕКА НОЩ!
Възвишения скалисти
слънце озарява ощ, -
стихват ручеи сребристи -
лека нощ!
Птичка морна във листака
долетява в сетна мощ
своя мил другар да чака -
лека нощ!
По горите, по полята -
вред се стели тъмна нощ,
мрак забулва небесата -
лека нощ!
——————————
сп. „Венец”, кн. 3, 1942-1943 г.
