НОЩЕН ДЪЖД
І.
Спи нощта: из морните тъми
дребни капки тихичко си шепнат, -
цяла нощ навън ръми, ръми -
сякаш някои познати стъпки трепнат.
Някъде си екнат гласове -
и долитне глух шум и сподавен, -
а дъждът зове, зове, зове -
сякаш някой спомен скъп забравен…
ІІ.
Сменила дъждове и вихъра студен,
полетата напъстри пролет и отмяна;
най-хубавият, най-лазурен ден
за мен невиден си замина…
И чезна аз по най-красивия си блян -
сърцето ми да може миналото да прегърне!
На края на превалящото лято спрян -
аз чакам пролет пак да се повърне…
