СМИЛКА
по Змай Йованович
Щом на твоя гроб аз дойда,
дъх ме лъхне от босилка -
сякаш чувам да ме питаш:
„Що ми прави мойта Смилка?”
Твойта Смилка е сираче
и пълзи горката само,
а пък татко й я учи
първа дума да е „мамо”.
Щом се на нозе изправи
и продума малко само,
с мен на гроба ти ще дойде,
да ти каже: „Мамо, мамо!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1923 г.
