БУРЯ
БУРЯ
Дъжд и вятър. Вой.
Удря във стъклата.
Колко, Боже мой,
святкат небесата!
Всеки миг тъми
трясъкът раздира:
светне, изгърми -
и в нощта замира.
В клоните пищи
вихър и ги гъни.
Тягостни нощи -
срашни и безсънни!
——————————
ОКАПАХА ЛИСТАТА
Настана хлад, мъглива есен
намръщи небесата;
прокуди всяка птича песен -
окапаха листата.
Самотна врана тъжно грачи,
загубена в мъглата;
денят едвам-едвам се влачи -
окапаха листата.
Мъгли и облаци налягат
като тъга душата;
несетно лятото избяга -
окапаха листата.
——————————
сп. „Венец”, г. 17, кн. 3, 1939 г.
