АДРЕС
АДРЕС
Приятелю Ракитин!
Позволи:
да те здрависам с радост в тоя час тържествен,
да те целуна, братко, славен и тържествен,
като приятел стар - нали?
Аз спомням си ония времена:
кога „Под цъфналите вишни” ти издаде,
кога за пръв път срещнахме се, още млади,
в оная стара механа…
И после - късно призори -
ний тръгнахме сами сред глъхналите здания,
забравили за миг и мъки, и страдания:
че нямахме - ни грош! - пари…
Днес ти празнуваш юбилей
в твоя Плевен, славен с парковете наши, -
ний, тук пък, дигаме за тебе пълни чаши:
приятелю, Ракитине, здравей!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, бр. 192, 30 април 1933 г.
Н. В. РАКИТИН
(Надгробник)
Приятелю, Ракитине любим, прости: -
не бяхме ний и наши ден дорасли зарад тебе!
Че тебе не вагон свиреп в тунела те спихти,
а нашата действителност жестока те погребе!
Не бе кромешен само мрака, в тунела напластен,
къде студената стомана в миг едничък с тебе свърши, -
по-гъст е мрака във душите наши загнезден
и по-студен живота - блян след блян, когато свърши…
Добър приятел, мил съпруг и скъп баща,
след тебе блести лазурно-светла диря:
поет и гражданин, едно добро ти само завеща -
и кротост, и любов звуча от твойта лира.
Приятелю, поете, спи и лека пръст -
над твоя гроб ще се посипят рози!
Сред слънчев блясък няма да смущава черний кръст
Харон, кога в светла варка те през Лета вози…
3 май 1934 г.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 234, 13 май 1934 г.
