Коста Петрович

превод от сръбски: Христо Цанков-Дерижан

Огромно слънце небеса пробожда,
разляло се, и шиба в знойна нега
земята с огън. Бавно се разхожда
тих спарен въздух. Жега.

Два млади вола, впрегнати недавно,
плуг теглят снажно край браздите плавни;
след плуга селянин пристъпя бавно,
под жарко слънце, посред ниви равни.

Челото му, опалено от зрака
на слънцето - пот капки го покрива;
тих селянинът при възвивка всяка,
като вода светена над пръстта изтрива.

Пожарен лъх шири се вред и стели;
и облак мараня към висините
повдига се из грани изгорели
и из треви. Бди тежък мир над всите, -

над сухата земя, повехналата шума…
Дочуй се само как в далечината
скрибуца волската кола из друма,
задигнала прах, облак, край нивята.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 6, 1910 г.