Скиталец

превод: Христо Цанков-Дерижан

Не е сладък моя глас - зная аз!
Не подхождам за певец,
аз ковач съм, кат творец
за ковач съм аз роден -
с сила в мен!

Грей в сърце ми пищен плам,
не слова, а въглен - там!
Песен чукам с моя млат, -
тя раздухва скърби, яд -
мойта жал,
в искри цял!

Бих желал да люба вас,
ала нежен не съм аз -
груб съм, знам!
Мойте ласки са със скръб,
не изпускат устни плам
поздрав скъп.

Някой шепне ми, кат в сън:
прям си много и суров -
трябва туй да разбереш,
нивга нежност за любов
няма ти да изковеш
на огън!

По-добре със млат в ръка
ти свободно се извий
и в железните сърца
бий!

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 9, кн. 7, 1911 г.