Стефан М. Лукович

превод: Христо Цанков-Дерижан

***
Разцъфна се праскова - не раззелена,
разкошен свеж цвят й окичи снагата;
разцъфна се праскова - след няколко дена
лежаха окапали цветя на земята…

И само при топлото пролетно сиянье
листецът зелен й пак грани облече, -
ех, свежа и буйна, шуми в обаянье,
но все пак би казал - прецъфтяла е вече…

***
Мътен и тъжен бил е ден,
мъртва вред есен е било;
тъжно ръмяло, ръмяло,
когато то се родило.

Сумрачно небе жалостно,
с облаци черни покрито;
в свехнали листи въздишал
есенник тих жаловито.

Тъжно далек се стелела
есенна пустош ранна;
пред прозореца гракала
зловестна черна врана.

Нито усмивка хубава,
ни е сълзица проляла,
нито целувка сърдечна
мъртва му майка е дала.

Мътен и тъжен бил е ден,
мъртва вред есен е било;
тъжно ръмяло, ръмяло,
когато то се родило…

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 4, 1909 г.