Никола Агънски

В спретнато издание с добре стилизирана и художествено изработена заглавна корица от проф. Васил Захариев, Хр. Цанков-Дерижан поднася на българския читател нова сбирка ит 13 разкази.

Може би съзнателно той е поставил фаталния според българската мистика брой разкази, защото и в съдържанието на много от разказите той поставя като основа един фатализъм, който, изглежда, е любима тема на автора.

В тази сбирка Дерижан изнася три теми из нашата селска действителност, а останалите му разкази обгръщат нашия градски живот.

Но със своята съвършена форма, красив и картинен израз, топло чувство и напрегнато до край настроение дават истинска наслада на читателя и се врязват дълбоко в паметта му само няколко разкази от цялата сбирка.

Майсторът на „Дяволската броеница” се изправя с цялата си фигура преди всичко в разказа „Очите на Ненча Поета”.

Тук Дерижан е успял със същински художествен замах, ествествено и непринудено да разкрие страшната драма на бавно ослепяващия машинист - огняр, който изживява ужаса на пълното загубване на зрението си заедно с ужаса от стихийната буря, която върлува над бедната му къщурка, за да напомни на злощастното семейство каква непреодолима напаст го връхлита.

Също така добре построен по форма, свежест и настроение е разказът „Път през планината”.

С останалите разкази от тази сбирка Христо Цанков-Дерижан вместо да ни разкрие един възход по пътя на своето творчество, очевидно слиза надолу в сравнение с даденото от него в „Дяволската броеница”. Особено слаб е разказът „Малката птичка”, който не трябваше да се нарежда въобще в една сбирка.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 337, 13.01.1937 г.