В ДЪЖДА
От третия етаж на една къща аз гледах по многолюдната улица, когато валеше дъждът.
Там, някъде между два шестетажни магазина, в един празен повален сандък, незабелязан от никого се свиваше беден, парцалив човек, чувствайки се щастлив във временния подслон, който случайно бе намерил и го запазваше от дъжда.
Той седеше вътре прегърбен и гледаше как дъждовните капки образуваха по насъбралата се колва бъкели и чупеше хапки хляб от чер комат.
През силния дъжд той едва се забелязваше в сандъка - виждаше се само една глава, а сгушеното тяло се хубеше в тъмното дъно на сандъка.
Не след много, гонено от силния дъжд, прибяга куче с подвита опашка, изгонено може би под някоя стряха, възви към сандъка, заобиколи го, надникна вътре и инстинктивно се отдръпна; побави се, обаче, пред отвора малко и се вмъкна вътре… Тогава из сандъка се подаваха вече две глави: на човека и на кучето.
След малко дъждът престана.
Изгрея животворното слънце.
Тогава и двамата - кучето и човекът - излязоха из случайното си жилище да се радват на хубавото слънце и да търсят прехраната си…
——————————
в. „Час”, г. 3, бр. 6, 17.10.1936 г.
