ПИЕРО
Аз съм скръбния шут, аз съм сявга под маска.
Моя смях е ридание, моя плач е шега, -
на живота аз гасна в свирепата ласка:
да изплаквам смеха, да се смея в тъга.
Аз на всички скръбта я във себе побирам
и раздавам им части от свойта душа;
аз във всеки отделно страдая, умирам
и възкръсвам, кат феникс, и пак се руша.
Аз съм шут, Пиеро - аз съм нищо - у мене
няма Аз - то у всички е в залата там;
в постоянно превръщане, в будно стремлене
аз изгарям и гасна, аз съм образ и плам.
Аз съм скръбния шут - добродетел и корист -
серпантинно летене е мойта игра, -
аз прикривам под маска печалната орис -
и под образ усмихнат честит ще умра.
