Христо Цанков-Дерижан

И пак те виждам аз такваз каквато беше
при Аспаруха, при Кардам, при Омуртаг,
когато вихро воинство с развен стяг
безспирно със победи вред летеше.

И пак те виждам тебе, вече възвисена,
да сееш знание, да раздаваш светлина,
и златен век да грее твоята страна
при цар Бориса, Симеона и Асена.

И пак те виждам аз: със вяра окрилена,
към бунт със Левски, с Ботев да летиш,
в ръце си меч и факел да държиш.

И виждам те на Шипка да блестиш,
в нозе си със веригата строшена,
с трибагреница над теб развена.