ВЕЧЕРНА ТЪГА

Христо Цанков-Дерижан

Върховете позлатява
кървав слънчев зрак.
Изток, бледосин, навява
мрак.

Сплитат се далек пътеки
в някакъв неведом друм,
и затихва бавно всеки
шум.

Някъде безкрай замира
сетен бледен здрач -
и неволно в гръд напира
плач…

1913 г.