НАД ЛЮЛКАТА
превод: Христо Цанков-Дерижан
Надалеч, в гората сънна,
се реката лей;
там, в колибката си тъмна,
стар дървар живей.
Малкият син колко палец
бил на ръст голям…
Спи, мой милий, мой страдалец -
повече не знам…
Как не са ни известили,
мина много веч, -
казват, с бял кръст наградили
татко ти далеч.
Мъка с друга се повтори -
край не иде пак…
Да спаси свети Егорий
твоя татко драг!
——————————
сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 3, 1924
