„СВЕТЪТ В СОНЕТИ”
„Светът в сонети”. Стихове от Хр. Цанков-Дерижан
Тоя малък сонетен свят е посветен на най-големия ни жив поет Кирил Христов.
В първия сонет лежи идеята за мъката на поета, която се превръща в блестяща поезия.
Както наранена мида, от попаднала в нея песъчинка, образува бисер, тъй и поетът, наранен от светлото зло, трепти и създава перли от поезия, която блести в сърцата на всички хора, гнетени от тъмнина.
В 33 сонета авторът изтъква характерни качества само на някои народи, времена и люде. Бърже като на концертно рисуване пред нашето въображение се очертават древни и нови страни: Вавилон, Индия, Атлантида, Египет, Гърция, Палестина, Америка, Англия, Германия, Франция и пр. и пр.
Освен това авторът дава образи и на велики люде, които пленяват човека с външност, с идеи и дела: Хомер, Платон, Сократ, Вергилий, Данте, Наполеон, Хюго, Йоан Предтеча, Саломе, Мопасан, Зола, Гете, Шилер, Хауптман…
В стиховете има нещо класично не само като мотив, но и по изпълнение. Миналото на народ и люде е предадено във връзка с нашата съвременност.
„Светът в сонети” е скицирана история на прочути лица, страни и народи и същевременно - жива поезия на днешния момент. В сонета „Италия” наред с Овидий и Гарибалди срещаме „оня, кой на славата по моста твърд днес ще мине” - Мусолини. В сонета „Чехословакия” наред с бремето на робството виждаме и мъдрият вожд - Масарик.
В сонета „Испания” ужасът на гражданската война е съпоставен с хладнокръвието и жестокостта на другите културните народи. „Испания гори… Испания умира! Земята от картеч и бомби вече ври! Културата стои, културата я гледа!”
Тоя рефрен подчертава съчувствието на поета към нещастния испански народ и осъжда спокойните зрители и осъжда спокойните зрители на живото човешко бедствие. Сонетът „Радио” предава темпа на съвременния живот по цялото земно кълбо.
Дерижан е добър майстор на пейзажа в поезията. Сонетите „Античен венециански залив”, „Япония”, „Старият замък” и „Швейцария” подкрепят тая мисъл.
Авторът се отнася с особена симпатия към славянските страни: Чехословакия, Русия и България. За руския народ той казва; „О, тоз дарен със свободен дух народ… свойте свободи на себе съдник строг… е мощен исполин - руши той и гради сред трясък, гръм и дим.”
Чувствата на поета към България са най-силни и образците, които дава в сонетите под надслов „България” са най-художествени.
Родната земя, нейните планини, долини, гори, поля и цветя са любим предмет за вдъхновение на поета. „Тракийска вечер”, „Вечер в Родопа” и „България” дават живописна картина на нашата земя и нейния народ.
Изящните стихове на тези сонети будят почит към България и вяра в нейното бляскаво бъдеще.
Мирният труд на българина и неговото славно минало са намерили отражение в сонетите „Родна картина”, „Черешово топче”, „Прадеди” и „България”.
„Родна картина” ни пренася в родно поле, в светло утро, когато жетвари, наредени във форма, жънат и гледат в омая разтворената книга на природата, „в която всяка златна страница цъфти”.
„Черешово топче” ни пренася на връх Св. Никола, главна позиция до Панагюрище през време на Априлското въстание.
Оттам авторът наблюдава околността и мислено вижда как българският герой насочва черешовото топче към турските орди.
Тоя сонет с незначителна поправка е известен и под надслов „От връх Свети Никола”, с псевдоним Авенир.
Изобщо книгата „Светът в сонети” по своите хуманни, социални, граждански и национални мотиви е безупречна.
——————————
в. „Литературен глас”, бр. 398, 8 юни 1938 г.
