МОЯТА ПЕСЕН
превод: Христо Цанков-Дерижан
МОЯТА ПЕСЕН
Хлъзгав кал и локви в пътя са легнали…
Грачат черни врани тъжно и унило…
Тихо и самотно… Гръд, пълна с печали…
Сякаш с саван гробен небе се покрило.
Тъжно ми е днеска… Нито въжделени
в сърцето ми трепнат желанья красиви…
Аз желал бих само в този ден есенни
да лежа и плача със сълзи горчиви…
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 4, 1909 г.
ДУБРОВНИШКИ МАДРИГАЛ
Таз вечер, госпожо, у Княза на бала
ний пак ще играеме бурен валс двама;
със радост ще минем през цялата зала,
тъй сякаш нивга и нищо, че няма.
След туй пък в веселе ще дойде кадрила,
и музика страстно ще вие, кат буря;
госпожи ще бъдат във скъпа сал свила,
в костюм господата от черна велура.
И в разговор после ще тънат боляри -
за песни, юначество млади, за вино;
за древний Платона, небето - пък стари -
и за схоластика, свети Августина.
А ние ще седнем у дъното, в скрито,
в фотьолите меки, уютно и мило, -
и аз ще напиша вам, уж шеговито,
един сонет тъжен на вашто ветрило.
——————————
ПОЛУНОЩ
Нощ цари в музея тиха и безгласна;
пред гранитний Марс е дева нега, страстна,
прелестна вакханка. В вечна скръб, до нея
мраморни си сълзи лее Ниобея.
Болно там и силно змеят, свит, пресува
Лакоона. На камъка груби
в скръб Едип е седнал. Мир е и се чува
как тихо минута след друга се губи.
В кулата черковна мигом прозвучава
глухо полунощний звън в нощта стъмена;
негде се въздишка в залата раздава
в мрака, в тишината няма и студена.
В този миг се разбужда залата полека -
всеки се почувства сам, скръбен, безмощен;
мре там гладиатор един в тоз час нощен -
снажен, млад, ранен веч от двадесет века…
——————————
ТОПОЛИ
Що шумят таз вечер скръбните тополи
толкоз страстно, чудно? Що шумят безспирно?
Желтий месец скри се зад хълмите голи,
призрачни, далечни… и сънища мирно
легнаха в таз мъртва вечер по водата,
мирна, кат олово и сива във мрака;
само на високо тополите в зрака
чудно все шумят и трептят в небесата.
Сам покрай водата, тиха като в чаша, -
призрачна, възправям моята осанка -
с мен е мойта сянка… Таз нощ аз се плаша
сам от мен и тръпна от моята сянка…
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 6, 1910 г.
