ПОЛУНОЩ
превод: Христо Цанков-Дерижан
ПОЛУНОЩ
Нощ цари в музея тиха и безгласна.
Пред гранитний Марс е дева нага, страстна,
прелестна вакханка. В вечна скръб до нея
тежки сълзи - мрамор - лее Ниобея.
Змеят, възловато свит, силно пресува
Лакоона. На камъка груби
в скръб Едип е седнал. Мир е и се чува
как тихо минута след друга се губи.
В кулата черковна вече прозвучава
глухо - полунощен звън в нощта стъмнена;
в залата въздишка негде се раздава:
в мрака, в тишината няма и студена.
В тоз миг се пробужда залата полека -
всеки се почувства сам, скръбен, безмощен;
мре там гладиатор един в тоз час нощен -
снажен, млад, ранен веч от двадесет века…
ЛЮБОВ
Пусти небесата. Няма вечер падна.
В тъмната алея сетен зрак угасна.
Мраморна венера там сама е, хладна, -
гола е - без листи смоквени - и страстна.
Тиха вечер нея ще да я окъпи
във мириса сладък от рози, в росата;
месечина перли ще й сложи скъпи -
скрежът полунощен ще й спи в косата.
Гола тя желае. Страстен поглед чака.
Впива взор в небебто и страда, и моли;
жадно впива срамни взори негде в мрака -
тръпнат в страст гърдите и бедрата голи.
Тиха и самотна вечер пак дошла е.
И луната в облак скрива се над нея.
Спят небе, земята - и никой не знае
тая страшна обич в мъртвата алея.
ТОПОЛИ
Що шумят таз вечер скръбните тополи
толкоз страстно, чудно? Що шумят безспирно?
Желтий месец скри се зад хълмите голи,
призрачни, далечни. И сънища мирно
легнаха в таз мъртва вечер по водата,
гладка, кат олово и сива във мрака.
Само на високо тополите в зрака
странно все шумят и трепкат в небесата.
Сам покрай водата, тиха като в чаша,
призрачна, възправям моята осанка.
С мен е мойта сянка. Таз нощ аз се плаша
сам от мен и тръпна от своята сянка…
——————————
в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 219, 28.01.1934 г.
