Никола Агънски

Наистина 27 твърде къси разкази, но всичките те са еднородни части на едно хомогенно цяло с един голям център - ръбът на пропастта между живота и смъртта.

По този ръб се развиват събития най-разнообразни и в тях се виждат само силуетите на хора, които съвсем палаво - детски се отдават на своите помисли.

Съдбоносна случайност навежда зломишлените към пропастта, и тям, и на читателя се завива свят пред бездната, те изтръпват - примират, но щастлива случайност ги дръпва на твърдата почва, викът пред ужаса замира на гърлото, а устните се разтеглят в светла облекчителна усмивка.

По каприза на живота трагичното неочаквано бързо се обръща в комично и всичко става дребно, всекидневно, поговорка - виц: „Съпрузи”, „Провървяло му”, „Куче, крава и магаре”, „Злополуката на брат Ананий”.

Обикновени случки из живота, но дадени в своето лице и опако, както е и присъщо на действителността, само че в такива комбинации, каквито наистина само животът може да съчетае у своята несмислена игра, а добрият наблюдател може да долови с опитното си око и майсторът на перото може да изложи.

В малките разкази няма само виц, има и лек хумор, има и сатира и тъга. Но те са цялостни, свойствени и собствени на Хр. Цанков-Дерижан и по стил, и по замах.

1936 година може да се гордее, че е записала този том разкази за българската белетристика.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 348, 31.03.1937 г.