ПОЯС
превод: Христо Цанков-Дерижан
Ах, мой синий, кат синчеца, пояс драг!
А на тоя пояс стегнат здраво - възел як.
Здраво стегнат и затегнат той от милата на мен.
От веригите железни той е повече скрепен.
Аз свободен бях тогава, любех я кат целий свет.
Ранна утрина при „сбогом” тя завърза ми привет.
Пълен с сили, аз заминах от мойта звезда:
Спомняй - слънце, мой любимий, твоя съм всегда!
Ходих волен, недоходих, паднах аз в тюрма.
В склеп мухлясал съм затворен, в синя полутма.
Из ъгли стени се смеят: Поседи си тук самин!
И през сълзи, но с насмешка, тям отвръщам, волен син:
Бих бил сам, ако не беше с мене тоя пояс драг,
а на пояса завързан ей тоз възел як.
Бих бил сам, ако не чувах милата си аз -
тук, в сърцето ми, че пее с весел волен глас.
Бих бил сам, ако не виждах теб, тюрма, сама,
че в тюрма свободна воля пак не е сама.
Ах, мой синий, кат синчеца, пояс драг!
А на тоя пояс стегнат здраво - възел як.
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 9, кн. 7, 1911 г.
