Милош Перович

превод: Христо Цанков-Дерижан

***
Негде чух
твойто име някой изрече,
твойто мило име отдалече
негде чух.

Сякаш липов цвят да замириса
в този миг,
през душа ми скръбна струя мина,
в спомени за туй, кое замина,
в този миг
сякаш липов цвят да замириса…

ВЕЧНА НОЩ

Настана време, скриха се звездите,
залезе месец зад гора висока,
ала зората вече не изгрея,
ни слънце пък окъпа с блясък въстока.

Не побеля на изтока небето,
не засия върхът на планината,
не грейна слънце над поляни плодни,
ни в урви мрачни дигна се мъглата.

Из вечна нощ светът се не пробуди,
и никой вече утро не дочака;
скрит в черен плащ света остана -
недвижим, ням, завинаги във мрака…

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 4, 1909 г.