ПЕПЕРУДИ
1.
За пролет дървесата
веч пъпчици наляха,
но пак от небесата
снежинки заваляха.
Прехвъркат те далече,
като че Бог ги рони, -
додето цъфнат вече
напъпилите клони.
2.
Пукат се веч ледовете,
иде пак пролет засмяна, -
през пукнатините свети
буйно накипнала пяна.
Бързи и свежи и бели,
струи пенливи се гонят -
първи цветя, разцъфтели
в свежата гостенка пролет.
3.
Самотен угасва и чезне
на зимата сетният ден;
трошат се вериги железни,
сковани от вихър студен.
Аз чувам как песен подлавят
светливите струи навън;
в полето потоците шават,
свестени от зимния сън.
4.
Капка след капка - не спират:
цяла нощ капе дъждът;
бледни, безкръвни, замират
редки фенери - мъждят.
Пролет дошла и неспирно
топъл дъжд тихо шуми;
дремят под стрехите мирно,
свили се, нощни тъми.
5.
Като че в злато пролетното слънце
по утренния свод се разтопява -
и сякаш не лъчи, а злато
на капки парка оросява.
И капка подир капчица лучиста,
като сълза от радост, слиза -
и по цветя, по паежинки и тревици
гердан от злато се наниза.
——————————
сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 3-4, 1924 г.
