Христо Цанков-Дерижан

***
Между улици срутени
пътят вий се, закривява;
а по него две пиени
дигат викот, шум и врява…

Тук се мушнат, тамо в яма
падат, сбират куп гледачи;
пусти път! - той края няма…,
пълен все със камънаци…

в. „Българан”, г. 2, бр. 69, 18 септември 1905 г.