Пейо Яворов
Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов), български поет, прозаик, публицист, революционер, класик на националната литература, е роден на 01.01. 1878 година в град Чирпан. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. Печата от 1895 г. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенски чиновник в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897-1900). Редактира легалния орган на ВМОРО вестник „Дело” (1901-1902), както и „Свобода или смърт”, „Автономия”, „Илинден”. Участва в четата на Михаил Чаков в Македония (1902), в чета на Яне Сандански. Живее в София, сътрудничи на сп. „Мисъл”. Библиотекар, после драматург на Народния театър, деец на ВМОРО (1908). Доброволец по време на Балканската война, ръководи партизанска чета. Книги: „Стихотворения” (1901, 1904), „Гоце Делчев” (1904), „Безсъници” (стихове, 1907), „Хайдушки копнения” (1909), „Подир сенките на облаците” (1910, 1914); пиеси - „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912). Жени се за Лора Каравелова (1912), която при семейно скарване се самоубива на 29.11.1913 г. След нея поетът прави опит да се самоубие и ослепява. Срещу него се води съдебен процес, мълвата го клевети непрекъснато като убиец на Лора и поетът се застрелва, след като взема отрова, на 29. 10. 1914 г. в София. По негово желание е погребан в четническата му униформа.
Публикации:
Преводи на чужди езици:
ИЗГНАННИКИ/ превод: Гурген Баренц/ брой 118 юни 2019
Критика за Пейо Яворов:
ЯВОРОВ И НАРОДНОПОЕТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ/ автор: Илия Илиев/ брой 8 април 2009
ЯВОРОВ И СИМВОЛИЗМЪТ/ автор: Никола Ланков/ брой 89 ноември 2016
ЗА ПЕЮ К. ЯВОРОВ/ автор: Стефан Станчев/ брой 114 февруари 2019
За Пейо Яворов:
СПОМЕН НА АТАНАС КРАЧОЛОВ/ автор: Тодор Иванов/ брой 2 октомври 2008
„ПО СТЪПКИТЕ МИ РЕДОМ НИКНЕ ЖЪЛТА ЗЛОБА”/ автор: Виолета Христова/ брой 18 март 2010
„ТОЙ БЕ ОТ ДРУГ СВЯТ”…/ автор: Йордан Нанчев/ брой 29 май 2011
ПЕЙО ЯВОРОВ И МАКЕДОНИЯ/ автор: Георги Тренчев/ брой 36 януари 2012
МАКЕДОНСКИТЕ ВОЙВОДИ ЗА ЯВОРОВ/ автор: Милкана Бошнакова/ брой 37 февруари 2012
СЛУЧАЯТ С ЯВОРОВ КАТО НАЦИОНАЛЕН ПОЗОР/ автор: Йордан Каменов/ брой 39 април 2012
СИМЕОН РАДЕВ/ автор: Стефан Мокрев/ брой 49 март 2013
В НОКТИТЕ НА БЯЛАТА СМЪРТ/ автор: Стефан Аврамов/ брой 50 април 2013
СЛЕД НОЩТА/ НАД ГРОБА НА ПОЕТА/ автор: Ботьо Савов/ брой 51 май 2013
ПЕЮ ЯВОРОВ/ автор: Никола Атанасов/ брой 54 септември 2013
БОЛКА ПО ЯВОРОВ/ автор: Ангел Ников/ брой 67 ноември 2014
КАКВО БЕШЕ ЯВОРОВ/ автор: Иван Арнаудов/ брой 73 май 2015
П. ЯВОРОВ - КАНДИДАТ ЗА АКТЬОР/ автор: Иван Шишманов/ брой 77 октомври 2015
НЕПРЕОДОЛИМОТО/ автор: Сирак Скитник/ брой 79 декември 2015
ДО ГРОБА НА ЯВОРОВ/ автор: Иван Вазов/ брой 81 февруари 2016
ПОД УДАРИТЕ НА КЛЮКАТА/ автор: Д. Б. Митов/ брой 81 февруари 2016
ЯВОРОВ В ЧИРПАН/ автор: Христо Недялков/ брой 83 април 2016
СПОМЕН ЗА ЯВОРОВ/ автор: Петър Морозов/ брой 85 юни 2016
ОТРОВА И КУРШУМ ПРИВЕЧЕР/ автор: Пелин Пелинов/ брой 86 юли 2016
СПОМЕНИ ЗА ЯВОРОВ/ автор: Райко Алексиев/ брой 87 септември 2016
МОЯТ УЧИТЕЛ/ автор: Дора Габе/ брой 90 декември 2016
СПОМЕНИ ЗА П. К. ЯВОРОВ/ автор: Цено Тодоров/ брой 90 декември 2016
КОГАТО КРАЧОЛОВ СТАНА ЯВОРОВ/ автор: Тодор Влайков/ брой 90 декември 2016
РИМИ/ автор: Александър Балабанов/ брой 93 март 2017
ЯВОРОВ ИЛИ СТРАШНАТА БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ/ автор: Панко Анчев/ брой 102 януари 2018
СЛУЧАЙНИ МИСЛИ/ автор: Георги Райчев/ брой 104 март 2018
„А МЕНЕ КОЙ ОПЛАКВА, А МЕНЕ КОЙ РАЗБИРА?”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 104 март 2018
СПОМЕНИ/ автор: Трифон Кунев/ брой 112 декември 2018
ЯВОРОВ, ЛОРА И ПАРИЖ/ автор: Стефан Коларов/ брой 114 февруари 2019
ЕСЕН/ автор: Александър Божинов/ брой 136 март 2021
ВЪВЕДЕНИЕ В П. К. ЯВОРОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 136 март 2021
ЗА 145-ТА ГОДИШНИНА НА ПЕЙО ЯВОРОВ/ автор: Александър Балтин/ брой 154 януари 2023
ГЕО МИЛЕВ ЗА ЯВОРОВ/ автор: Трифон Митев/ брой 157 април 2023
В СЯНКАТА НА ГЕНИЯ/ автор: Димитър Данаилов/ брой 159 юни 2023
ЯВОРОВ В МОЯ ЖИВОТ/ автор: Димитър Данаилов/ брой 160 септември 2023
ЗА ДА ФИГУРИРА БЪЛГАРИЯ ДНЕС НА ВСЕСВЕТСКАТА КАРТА/ автор: Елена Алекова/ брой 165 февруари 2024