ЗА 145-ТА ГОДИШНИНА НА ПЕЙО ЯВОРОВ
превод: Татяна Любенова
Животът е един разгърнат каталог на страдания, но…за какво плащаме? За величието на дарбата, извела П. Яворов сред най-значителните поети на България, чиято слава е прекрачила границите на родината му?
Сигурно е така…
Финалът на краткия живот разкъсва душата, даже ако само изброим бедите: включилият се в борбата поет, води бурна кореспонденция с жена си, ревнуваща го толкова яростно, че …се самоубива.
А е била обичана, обичана безпределно.
Яворов се опитал да се застреля, в резултат на което ослепява.
Слепота, върху която се стоварва и съдебен процес, защото обвиняват поета за смъртта на съпругата му - безпределно трагична ситуация, която принуждава Яворов да погълне отрова…
Поезия - определяща неговия живот и извеждаща българското поетично съзвучие на нови висоти.
… тя диша различно - неговата поезия: в това число - остро социална, пронизана от състрадание:
Изгнаници клети, отломка нищожна,
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка, робиня тревожна,
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
И самият поет е бил социално активен: участвал е в Илинденско-Преображенското въстание; и първото му публикувано стихотворение - “Напред!” - свидетелства за щедростта на голямото му сърце.
Той е бил сътрудник и редактор в списания; втората му стихосбирка “Безсъници” става класика още приживе на поета.
…широко се разпространяват “Хайдушки песни”:
Ден денувам - кътища потайни,
нощ нощувам - пътища незнайни.
Нямам тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае.
Леле моя
ти, Пирин планино!
Море църно
цариградско вино!
Свободно дишат строфите на Яворов.
Събират се доста за краткото му пребиваване на земята: изпълнени са с лирическа музикалност, напълно сериозно отразяват темите за смъртта и самотата, разкриват кодът на това, което е било неизвестно в поезията до Яворов: толкова трогателен и прекрасен поет…