Трифон Митев

(мисли и бележки)

В бакалския тефтер на Тотю Крачола от Чирпан е записано: „1878 Яаноари 1 Натва Лету На Пйчу рождениту” (1)  - под звъна на камбаните, привестващи руските освободителни войски в Чирпан се ражда бъдещият поетичен гений П. К. Яворов.

Подобни записи на чирпанци от онези времена изглежда, че са в реда на нещата, защото по-късно - „на 15-й януарий, 1895 година от рождеството на Господа, Ис. Христа”, друг чирпанец, живущ в с. Радне махле (дн. град Раднево) записва в ръкописен акт: „… Анастасия М. Касабова - родена Бонева, из Стара Загора, живуща в г. Чирпан и временно в с. Радне-махле при мъжът си Мильо, роди отроче от мъжкий пол след 28-часови родилни болки” (2) Ражда се Гео Милев.

Съдбата заплита своите нишки, преплита знаци, поведение, духовна близост между двамата гении.

Гимназистът Пейо Тотев - утрешният Яворов, скита из пловдивските улици след народния поет Иван Вазов и му се възхищава отдалеч и мълчаливо - така студентът Гео Милев обикаля из София, за да зърне Яворов - да го гледа как разговаря с някого на отсрещния тротоар, без да посмее да му се представи: „Много скоро след като се установихме в София, Гео научи къде може да срещне Иван Вазов, Пенчо Славейков, Яворов и артистите Кръстьо Сарафов, Будевска, Снежина и др. Почти всеки ден той обикаляше около това място, за да ги види, и ако беше успял, връщаше се цял сияещ:

- Видях Яворов, бабо!…

… Яворов и Пенчо Славейков бяха друго нещо за Гео. Тях той ценеше, уважаваше и обичаше.” (3)

І. ПИСМАТА

В писма Гео Милев отделя специално внимание на Яворов и на неговото творчество. То е израз на постоянен интерес към великия поет, на оценка за неговото творчество и като цел на своя живот Гео Милев определя „издигането” на Яворов пред човечеството. В писмо от Лайпциг до баща си Мильо Касабов, като възхвалява немския поет Демел, той пише възбудено и ядно:  „Но и ние, българите, можем да се гордеем с 1 подобно велик поет - Яворов, който е писал най-малко от всички, но всичко, което е писал е перл. Човечеството върви все по-напред; най-новото е и най-великото; не може серсеминът Гьоте да бъде по-голям от Демеля; то са дървените мнения на дървени филолози, които за жалост царуват, но ще трябва да се изтребят. Целта на живота ми като критик е да унищожа Гьоте като поет  (и заедно с него всички  с т а р и  поети) и второ, да издигна Демел и Яворов”. (4) Гео Милев  не успява да унищожи Гьоте. Но е показателно отношението му към Яворов, неговата оценка за автора на „Безсъници” и „Подир сенките на облаците” - той го представя като световен поет - и с право. Не е без значение, че по онова време - 1914 година! - върху Яворов се сипят клевети и  не са много смелчаците, които открито се възхищават от неговите стихове и виждат в живота му пример за родолюбие. Не пести отрицанието си към Яворов близкият роднина на Гео Милев Иван Радославов - след кончината на поета.

Първият текст на Иван Радославов, посветен на Яворов, е писмо до съпругата му Ана. Писано е на 17 октомври 1914 година - ден след самоубийството на Яворов. След четири дни неговият текст, доста допълнен, се явява във вестник „Воля” - личното писмо се превръща в публична статия, която със заглавие „Когато гръм удари, как ехото заглъхва…” е поместена и в книгата на Иван Радославов „Идеи и критика” (1921 г.). Статията е написана под формата на писмо до предполагаем читател. Този текст играе ролята на оценка, в която проличава, макар още не така отявлено, подценяването и неразбирането на сложния характер и цялост на Яворовото творчество. Налага се формулата „Яворов е голям поет, но…”.(5) Този „случай Иван Радославов” подробно разглежда проф. Димитър Михайлов в книгата си „Яворов и другите” (6) Но темата ни сега е за отношението на Гео Милев към Яворов, съвсем противоположно на Иван Радославовото. Дали двамата близки роднини - Гео Милев и Иван Радославов, имат разговор по отношение на Яворов. Пряко като че ли не, но все пак нещо проличава.

В писмо от 06.02.1918 година Иван Радославов пита Гео Милев какво се случва с „Антология” модерна?”, която Гео подготвя - има предвид Лиричните хвърчащи листове. (7) От Берлин, където е на лечение, Гео Милев отговаря на 23 април 1918 година: „… „Антологията”, която изглежда, че продължава да те интересува, смятам да изменя в нещо като „Алманах” на новата поезия, който да излезе наесен и в който и да има непечатани работи и критики, които да манифестират новата поезия ( можеш да изобретиш нещо, нали? ) - ето средство - да се избегне присъствието на твоя пагубен Яворов…” (8) Не личи желание на Гео Милев да спори с Радославов по темата Яворов, но се подсказва, че е наясно с Радославовото отношение към гения. Гео Милев вероятно предполага, че интересът на критика към Антологията не е само заради общия поглед към българската поезия, но и да не би нещо добро в нея да се каже за Яворов, да не би в нея той да заеме подобаващо място:  „П К Яворов  е, след Ботйова, една втора еманация на расовия гений” на българския народ. (9)

В рецензията си за Гео Милевата „Антология на българската поезия” в отговор на съставителя Иван Радославов  в статията „Една Антология…” в „Хиперион”, кн. 3, 1925 г. пише: „Неволно си помисляш, че цялата антология едва ли не е съставена, за да се напишат няколко  неудачни по същество страници за Яворова” - не се харесват на Радославов  оценките на Гео Милев за творчеството на Яворов и за самия Яворов. (10)

Идеята на Радославов за Яворов не търпи развитие. Тъкмо обратното. С годините тя все повече се втърдява и оголва. И то дотолкова, че в преповтарянето си се клишира, а с противоречията в квалификациите си за поета сама се оспорва. Както впрочем я опровергава и прочитът на Времето. (11)

Както потвърждава Времето и оценките на Гео Милев за Яворов като „най-големият поет на българското слово”. (12)

И в организацията на издателската си дейност Гео Милев държи да се издават оригинални български книги „защото тъкмо тия книги - пише той до баща си, - ще ни реномират и рекламират (хубавите!). А от тях няма да загубим никога - защото: публиката дири хубава книга!!… да издадем и оригинални български книги (както едно време Паскалев, който издаде Яворов, Пенчо Славейков и пр.) (13) В писмо до Георги Бакалов като хонорар за своите материали, публикувани от него настоява не за друго, а за „Подир сенките на облаците” и „Хайдушки копнения”, заедно с други книги.(14)

ІІ

През 1920 - 1922 години Гео Милев - по покана на почитатели или по негова инициатива, изнася сказки из страната за модернизма, за съвременната българска литература, за жената в съвременното изкуство и - неизменно за Яворов. (15)

През пролетта на 1920 година група ученици от Сливен канят Гео Милев „да държи сказки в града ни”. Поетът се отзовава веднага и в Сливен изнася две сказки - едната за античната драма и другата - за българската поезия, в която възвеличава „с рядко вдъхновение Ботев и Яворов”. (16)

В едно пролетно утро на 1921 година Ямбол, по спомен на Недялко Месечков и Кирил Кръстев, се събужда с разлепени афиши по улиците: „В читалище „Съгласие” писателят Гео Милев ще изнесе беседата „Експресионизъм - кубизъм - футуризъм”. На следната година Гео Милев отново е в Ямбол и говори за Яворов. (17)

През лятото на 1921 или 1922 година, според д-р Георги Маждраков, Гео Милев е във Вършец - една неделя, в 4 часа следобед, изнася сказка за „Жената като ангел и сатана в изкуството.” Говори за Яворов, Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов. Без да си служи с бележки, подбирайки точни цитати и рецитирайки наизуст стихотворения от представените автори, очертава „с любов и пластичност” образите на жените ангели и сатани в литературните творби. (18)

Поетът Никола Фурнаджиев, който през 20-те години на миналия век живее в Чирпан пише: „ Спомням си, че го видях за пръв път през учебната 1921 - 1922 година в Чирпан, гдето бях ученик в последния клас на гимназията и гдето той бе дошъл да говори за поезията на Яворов. Пристигна след обед сам, читалищният салон бе препълнен, слушаха го с голямо внимание.” (19)

Гео Милев целенасочено организира сказките, за да представя съвременното изкуство и да просвещава аудиторията, в която са предимно ученици и учители. Особено е от значение това за публиката в Чирпан - тя преоткрива своя съгражданин, отишъл си от тоя свят увенчан с клеветата за убийството на Лора. Тотю Крачола е още жив - едва ли е ходил на сказката, но тя неминуемо е била едно удовлетворение за него като баща на Яворов.

През април 1922 година изнася две сказки в Ямбол. В местния вестник „Тунджа” се явява бележка: „Гео Милев пред ямболци. Г-н Гео Милев, известен млад писател, даде на 18 т.м. в читалище „Съгласие” две сказки на теми: „Борбата против материята” и  „П. К. Яворов”. И двете сказки на софийския гост, един от проводниците на новите литературни течения у нас, бяха изпълнени със смели, оригинални мисли и  останаха възнаградени от заинтересованото внимание на посетилата ги просветена аудитория.” (20)

В своето дело Гео Милев е неуморим - още не приключил една обиколка из страната, подготвя следващата. Само 20-тина дни след посещението си в Ямбол на 8 май 1922 година той пише до Кирил Кръстев: „За сказките, за които говорихме и за които Тончо особено настояваше: след 2 недели тръгвам в обиколка из Южна България - Чирпан, Казанлък, Ямбол, Сливен, Бургас. В Ямбол ще бъда на 21 май (неделя) и ще говоря 2 сказки:

- 21, неделя, 6 ч. след пладне: „ Символизмът в изкуството”;

- 22, понеделник, 6 ч., сл.пл.: „ Футуризъм, кубизъм, експресионизъм” (21)

В тези сказки става дума и за Яворов. Всички спомени на присъствали на Гео Милевите сказки говорят за неговия изключителен рецитаторски талант. Неговият баритон овладява публиката. И всички сочат невероятната му рецитация на Яворовата „Нощ”. Това, изглежда, е стихотворението, което изцяло го овладава и навярно в него той намира пълно съзвучие на своя вътрешен мир с душевния свят на Яворов. И пак по спомен на Недялко Месечков: „… Интересното в сказката беше и това, че той рецитира „Нощ”. На затъмнената сцена светеше само една лампа над пепитера, която обливаше със светлина лицето на декламатора. Гласът на Гео Милев, плътен, топъл, се попиваше у посетителите. Той имаше ясна дикция, вярно чувство на актьор, нюансираше и словото добиваше особено очарование. Струваше ми се, че пред нас не е Гео Милев, а самият Яворов рецитира своето стихотворение.” (22)

Още през 1920 година в Сливен Гео Милев се проявява като талантлив рецитатор, особено на стихотворението „Нощ”. След сказката Гео Милев е поканен от домакините на другарска среща, на която младежите споделят „за възторга на публиката от блестящата рецитация на стихотворението „Нощ” от Яворов”. Пожелават да го чуят отново и Гео Милев не чака втора покана - „Рецитира го още по-вдъхновено, отколкото на сцената”, споделя Петър Драгоев. (23) Гео Милев е в среда на съмишленици и това разгръща рецитаторските му умения. Още повече, че става дума за Яворов и за обичаното от него стихотворение „Нощ”!

Христо Стратев е категоричен: „Веднъж слушах Гео да декламира „Нощ” от Яворов. Такова декламиране не съм слушал никога и от никого!” (24)

Всички споменати дотук отбелязват вълнуващата Гео Милева рецитация на стихотворението „Нощ” - пълно всеотдаване, съпреживяване, сякаш наистина сам Яворов рецитира. Особено когато Гео Милев попадне в неформалната среда на съмишленици на своите литературни идеи, естетически вкусове и разбирания. Затова вероятно атмосферата на „Нощ” се чувства в Гео Милевата „Панихида за поета П.К.Яворов” - напрегната, експресивна, запалваща възприятията със стил, предшественик на оня, който срещаме по-късно в поемата „Септември”.

ІІІ

Не случайно поетът рецитира „Нощ” и когато представя „Панихидата…” Пак цитирам Христо Стратев: „Това стана по повод издаването на „Панихида за поета П. К. Яворов”, с която поема той изрази неизмерната си любов към гения на този „трагичен поет”, както се изразяваше Гео”:

В блясъка на своето възнесение

към небесните селения

ти възхожодаш - горд, упокоен -

в славата на вечен ден

в място злачно, място светло, място на покой,

дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:

- Упокой - упокой - упокой! -  (25)

„Панихида за поета П. К. Яворов” е написана през 1914 година, но се публикува за пръв път през 1922 година.

Пред Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов Гео Милев настоява да бъде отпечатана „Панихидата” в „Демократически преглед” - списание на Радикалната партия, излизало под редакцията на Т.Г.Влайков и в „Звено”, което двамата не успяват да направят. Екземпляри от поемата Гео Милев изпраща в Ямбол за пласиране - там, където прави сказки и има съмишленици в естетическите си възгледи. В Ямбол негов близък другар е Кирил Кръстев, на когото Гео Милев разчита за разпространение на „Панихидата”. За една от сказките Кирил Кръстев споделя: „Този път той говори за поезията на П. К. Яворов. У големия космополит и интернационалист в търсенето на съвременни художествени ценности се бе пробудила вече дълбоката връзка с националния живот, с родните търсения  на нови трепети в изкуството. Наскоро той написа огнената дитирамбична поема-книга „Панихида за П. К. Яворов”, от която изпрати 50 екземпляра за пласиране в Ямбол. (26) В това мнение не се ли усеща разкритие на влиянието на „Нощ” в самата поема „Панахида за поета П. К. Яворов”?

В „Панихида за поета П. К. Яворов” Гео Милев с модернистични средства изразява преклонението си към световния поет и изразява значението му за нашия живот. В поемата е прокарана идеята, която срещаме в статията за Демел и която той повтаря десетилетие по-късно в предговора си към „Антология  на българската поезия”: „Поезията на Яворов е манифестация на колективната българска душа с всичката й скръб и всичките й горести в миналото.” В подкрепа на подобно разбиране Георги Марков привежда песента на Хора на предците в „Панихидата”:

Твар житейски: кърви и борби,

твар житейски: сълзи и скърби

- черен плод на тисящи години - :

в кръв ги събираме ний с векове,

с кръв поихме твоите бленове:

молим ти се, Сине наш, прости ни…

„Този лайтмотив на поемата е изразен чрез твърде усложнена религиозно-символична образност, подсилен е със сложна музикална оркестрация на стиха”, с „белезите на модернистичното изкуство”. (27)

ІV

През лятото на 1922 година Гео Милев в няколко броя на сп. „Трудовак” публикува серия литературни статии под общ надслов „ Български литературни портрети”. Той е с намерение да разгледа първите отечествени опити на индивидуално творчество в средата на ХІХ век. (28) В статиите си най-възторжено пише за Яворов - „всичко, което живееше, пръснато в душата на народа, се издигаше концентрирано и кондензирано - звезда и идеал - в душата на поета”. И отново, както при Ботев, у Яворов Гео Милев открива дълбоки мистични връзки между поета и колективната душа на народа”. (29)

В Яворовата поезия Гео Милев в едно с личните преживявания и откровения, в едно с неговата скръб открива „наследена скръб”: „Колективната печал на българската раса в продължение на векове робство, кондензирана в края на това робство в избраната душа на поета”. (30)

Под името на Яворов в заглавието са записани в скоби годината на раждане - 1877-ма, и годината на кончината на поета - 1914-та.Рождената дата на Яворов тогава е била така позната - 1877-ма. След откриването от Ганка Найденова-Стоилова на бележника на бащата на Яворов - Тотю Крачола, за почитателите и за изследователите на Яворов датата вече е 01.01. 1877 г.

Още в началото на статията си Гео Милев отбелязва: „В историята на литературата често творчеството на един автор се подразделя на два или три периода. Но като че ли у никой автор два периода не са тъй рязко разграничени, както у Яворова”. (31)

Това разделение на два периода прави още доктор Кръстев в статията си „ П. К. Яворов. Литературен силует” - критикът проследява етапите в развитието на Яворовата поезия. Статията получава широка популярност и задълго определя подхода на последващите интерпретации на Яворовата поезия - това е най-разпространената схема: разделянето й на два периода. (32)

„А всъщност реализираната постановка за поезия у Яворов е единна, окръгляща и приближаваща на пръв поглед различни и разностилни стихотворения. Още в творби от първата си книга като „Нощ”, а защо не и дори в „На нивата”, „Градушка”, „Арменци”, „Заточеници”, поетът е модерен, тъй като фокусира в едно индивидуалността, социалното и националното чувстване върху личното  психологическо пространство.” (33)

Важни са ни отношението и оценката на Гео Милев за Яворов. Независимо за какъв и кой период пише, той е възторгнат от неговата поезия: „В новата българска литература поетът Яворов заема съвсем отделно място между две епохи, съвършено различни помежду си: между епохата на Вазов и епохата на модерните поети… в пантеона на българската литература неговото място се отделя високо и самостоятелно.” (34) Яворов, както и Ботев, принадлежи като поет и индивидуалност на „българския народ, взет като едно психо-социологично цяло”, „еманация на гения на българския народ”. (35)

Гео Милев отбелязва „поетичните форми, блясъкът на езика, мощта на израза” у Яворов. „В своята поезия Яворов остава най-големият майстор на поетичната форма, каквато имаме в нашата литература.”( 36) Поетът „показва дълбоките си връзки с народа или - по-право - с колективната душа.” (37)

Поезията на Яворов, отбелязва Гео Милев, „заслужаваше горещия прием, който намери” - заради манифестацията в нея на кипящия социален живот в България и на нейните борби. (38)

„Бихме го сравнили с Бодлер, а това име също определя мястото на Яворов в историята на българската литература: той е родоначалник на модернистите. Яворов е за нас това, което е Бодлер за французите.” (39)

И пак - стихотворението „Нощ”! „… една безсънна нощ, която подсказва вече втората сбирка на поета - „Безсъници” (1907 )”. Цялото усещане и целият анализ на Яворовата поезия у Гео Милев, независимо в срещи с почитатели или в критическото му творчество, като че ли все или в повечето случаи, преминават през „Нощ”. „Нощ” се явява за Гео Милев като обобщаващо за цялата поезия на Яворов стихотворение - в него е „еманацията на българската колективна душа”, в него са трагизмът и мистицизмът на поета, в него е патриотът и в него е „бясната фортуна”, която „безспирно бляска и кошмарът отнася поета към гроба.” (40)

V

И двамата поети носят в себе си мистицизма. Душите им се родеят - бунтът им в поезията и в живота се родее.  И двамата в житейския си път стигат до фаталния си край точно от злобата на обществото - лепкавата мълва или фашизираната власт.

Преживяват тежко крушението на големи въжделения на своя народ: Яворов - погрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година и крахът в по-късните войни за национално обединение; Гео Милев - погрома на Септемврийското въстание от 1923 година.

„Неуспехът на въстанието в 1903 г. - съкрушително за патриота , - това означава прощаване с някогашните мечти.

Това душевно разтърсване изменя бърже човека и поета Яворов…” (41)  Той е потиснат, дори с чувство за вина за неосъществения идеал:

„Прости, родино, триж злочеста…” ( „Нощ” ).

После го връхлитат грозната мълва и клеветата за убийство на Лора - трагичната изпепеляваща любов, която ускорява пътя му към гроба: разни  „Пешевци, Кравковци, Мутафовци, Огняновци, спомогнали за убийството на поета. Вероятно има и други, знам ли?” -

„А ниско в нощта на света

над блата от вражда процъфтяват

ненюфари на зла клевета.” („Панихида за поета П.К.Яворов”) (42)

Потиснат е и Гео Милев при новините за погрома на Септемврийското въстание - 1923 година. Посърнал, замислен - за пръв път сестра му го вижда да бездейства. Също като Яворов, и той е еманация на колективната българска душа. „Сякаш беше слял своята съдба със съдбата на народа и разгромът на Септемврийското въстание беше негов разгром… Гео се промени… стана строг, мрачен, рядко и сдържано се усмихваше.” (43)

„Помня тревожните дни у дома през септемврийските дни на 1923 година. Николай Хрелков и Христо Ясенов носят всеки ден съобщения за хода на въстанието: погроми тук и там. Коментари. Мъка и гняв бушуват в думите на Гео. Той стана мрачен и суров” - спомня си Мила Гео Милева. (44)

„Около Гео все повече се носеше атмосферата на обречения човек, готов с главата си да докаже правотата на своята вяра и вярата на народа си.

И той написа „Септември” - по-късно отбелязва Пенка Касабова. (45)

Яворов пише „Нощ”, Гео Милев - „Септември”!

И в двете произведения диша патриотът, народът е в тях и лирическият герой се слива в него, съпреживява народната съдба, съдбата на родината. И на двамата поети вулканично трагично се взривяват душите, чувстват се отговорни за погромите…

Яворов се прострелва за втори път и за по-сигурно изпива чаша с отрова - безотговорните фактори в българското общество са сторили нужното за това.

Гео Милев изчезва безследно - „неотговорните фактори” в българското общество през 1925-та година сторват това: „ В близкото минало в страната се развихриха събития от властвуващите - пише Мильо Касабов, - в които погинаха около 30 000 невинни като жертва на „неотговорни фактори”. От тогава „неотговорни фактори” е въведено понятие в езика ни за изразяване на ужас и безумие, на подлост и скверност, на безчовечност и зверство.  - И аз съм от пострадалите от „неотговорните фактори”: През втората половина на май 1925 г. „неотговорни фактори” погубиха сина ми Георги - поета Гео Милев. Каза се: „безследно изчезнал”, може би погубен от „неотговорни фактори”. А кои са тези неотговорни фактори”, като в София особено се знаят от всички? Това са властвуващите тогава особено воените, на които Н.С. бе предало цялата власт, бе обявена страната в военно положение. Начело на воената власт бе Воения министър Генер. Ив. Вълков родом от Казанлък, син на „юрдечката”. Това само прозвище е достатъчно да се знае как се допуснаха „неотговорните фактори” да покрусят името на България и я изложат и принизят. Защото делото на „неотговорните фактори” е подло и мерзко и то задълго взема връх, скова и изпълни с ужас и с трепет сърцата…” (правописът е запазен - б.м.) (46)

* * *

Тези редове са само отделни бележки, опит да се подредят факти и размисли от живота и творчеството на Гео Милев, отнасящи се до Яворов. Това беше идеята. Но вглъбяването в темата се превръща в разкопаване на една богата, златна рудница, за което предстои още много работа и е потребно много време.Заслужава си - в различно време са се родили, в различно време са творили и живeли, но във времето двамата поети се родеят - Пейо Яворов и Гео Милев.

——————————

Бележки:

1. Найденова, Ганка,  „П.К.Яворов. Летопис за живота и творчеството му”, Второ пр. издание, С.,1986 г., с. 32-33

2. „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Писма и документи”, т. 5, С., изд.-во „Захарий   Стоянов”, 2007 г., с. 402

3. Чолакова, Евгения Милева, „Гео Милев в спомените на съвременниците си”, изд.-во „Захарий Стоянов”, С., 2009 г., с. 53-54

4. Милев, Гео, „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Писма и документи”, т. 5, изд.-во „Захарий Стоянов”, С., 2007 г., с. 67

5. Михайлов, Димитър, „Случаят Иван Радославов” - „Яворов и другите”, изд-во          ДАР. РХ, В. Търново, 2015 г., с. 126-129

6. Пак там, с. 125-158

7. Милев, Гео, цит. т.5, с. 356

8. Пак там, с. 165

9. Милев, Гео, „Кратка история на българската поезия”, „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Там, дето е народът”,т. 3, изд.-во „Захарий Стоянов”, 2007 г., с. 344; Димитър

Михайлов, цит. съч., с. 143

10. Михайлов, Димитър, цит. съч. С. 143

11. Пак там, с. 158

12. Пак там, с. 143

13. Писмо до Мильо Касабов от 4 септември 1919 г., цит. съч. „Гео Милев. Писма и документи”, с. 240

14. Пак там, с. 72-73

15. „Гео Милев в спомените на съвременниците си”, изд-во „Захарий Стоянов”, С., 2009 г., с. 276, 277-278, 350, 361,381-382, 463-464, 489; „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Писма и документи”, т. 5, с. 298-299

16. Цит. съч. „Гео Милев в спомените на съвременниците си” - спомен на Петър Драгоев, с. 350

17. Пак там, с. 276, 278-279, 361; цит. съч.„Гео Милев. Писма и документи”, т. 5, с. 299

18. Цит. съч. „Гео Милев в спомените на съвременниците си”, с. 381-382

19. Пак там, с. 463-464

20. Цит. съч. „Гео Милев. Писма и документи”, т.5, с. 299

21. Пак там, с. 298

22. Цит. съч.„Гео Милев в спомените на съвременниците си”, с. 278-279

23. Пак там, с. 350

24. Пак там, с. 489

25. Пак там, с. 489; „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Слънчогледите погледнаха слънцето”, т. 3, С., изд-во „Захарий Стоянов”, 2006 г., с.105

26. Пак там, с. 361;

27. Марков, Георги Митров, „ Гео Милев. Поредица „Творчески портрети”, ДИ „Народна просвета”, С., 1985 г., с. 18-19

28. Гранитски, Иван, „Нравствената светлина и социалния патос на списание „Пламък”, „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Там, дето е народът”, т. 3, С., изд-во „Захарий Стоянов”, 2007 г., с. 7

29. Пак там, с. 9

30. Милев, Гео, „Пейо Яворов” - „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Там, дето е народът”, т. 3, С., изд-во „Захарий Стоянов”, 2007 г., с. 67

31. Пак там, с. 61

32. Михайлов, Димитър, „Поетът Яворов”, ДАР.РХ, В. Търново, 2012 г., с. 9-10

33. Пак там,113

34. Цит. съч. „Гео Милев. Съчинения в пет тома. Там, дето е народът”, т. 3 с. 61

35. Пак там, с. 61

36. Пак там, с. 62

37. Пак там, с. 63

38. Пак там, с. 62

39. Пак там, с. 70

40. Пак там, с. 66

41. Пак там, с. 64

42. Михайлов, Димитър, „Яворов и другите”, ДАР. РХ, В. Търново, 2015 г.,с. 167; Милев, Гео, „Гео Милев. Съчинения в пет тома”, т. 1 - „Слънчогледите погледнаха слънцето”, изд-во „Захарий Стоянов”, С., 2006 г., с.108

43. „Гео Милев в спомените на съвременниците си”…, с. 76-77

44. Пак там, с. 250-251

45. Пак там, с. 78

46. Касабов, Мильо, „Неотговорни фактори”, 6.ХІІ.932 - фонд № 1060К, опис №1, арх. ед. № 7, ГУ на архивите при МС, съхранено копие в къща музей „Гео Милев” - Стара Загора